„Ама че хитрец! Надигнал си се посред нощ с една-единствена цел — да отведеш тази двойчица по-далеч от мен. Защо толкова не искаш да си пообщувам с тях, а? Защо толкова се страхуваш, че бих могла да разбера що за стока са?“
— Това не е задължително — усмихна се Настя. — Аз мога и сама прекрасно да отида на работа с метрото. Ще закусите ли с мен?
Павел поклати глава.
— Щом не желаете да ви откарам, тогава аз си тръгвам.
— Вървете си — кимна тя, загръщайки се зиморничаво в халата си, тъй като в антрето беше доста по-студено от кухнята, където от почти час горяха газовите котлони.
— Довиждане.
— Всичко хубаво, Павел.
— Пазете се.
— Ще се постарая. Вие също.
— Бъдете предпазлива.
— И вие също — усмихна се отново Настя, отбелязвайки си мислено, че той, както обикновено, не се обръщаше към нея по име.
„Странни са все пак маниерите на този господин Павел Сауляк!“
Затваряйки вратата, тя се приближи до прозореца и го проследи с очи, докато седна в колата си и отпътува. И чак след това почти физически усети как напрежението, предизвикано от неговото присъствие, започва да я напуска.
Четвърта част
ЧЕРНА КОТКА В ТЪМНА СТАЯ
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Настя плътно се зае с дейността на загадъчния палач и почти веднага започна да прави малки открития. Първо, убийството на депутата, макар и да се намираше в обсега на министерството, не влизаше в числото на престъпленията, за чието разкриване бе сформирана групата, защото не бе попаднало в категорията на серийните. Второ, броят на заповедите във връзка с промените на личния състав в някои области бе по-голям от други, където също имаха място серийните убийства. И трето, всичките жертви на палача бяха намерили смъртта си именно в тези райони, където правеха впечатление прекомерно многото кадрови промени.
Работата беше невероятно трудоемка, изискваща внимание, акуратност, педантичност и добра памет. Всичките си вечери, да не говорим пък за почивните дни, Настя прекарваше до компютъра, съставяйки списъци, схеми, таблици и програми за обработка на данните. Постепенно започна да й се струва, че знае наизуст имената на личния състав от органите на вътрешните работи в десетки области на Русия. Тя непрекъснато искаше от Коновалов все нови и нови данни и получаваше от него дебели папки и дълги рула разпечатки.
Изминаха две седмици, докато Настя направи четвъртото си малко откритие, което се оказа и най-важното. Тя пристигна в министерството, носейки в чантичката си дискета. Помнеше, че в кабинета на генерала има компютър, макар да не бе виждала никога Александър Семьонович да го използва.
Този път не й се наложи дълго да чака — генералът я прие почти веднага.
— Ето, погледнете — поде Настя, след като включи компютъра и разтвори на монитора записа на дискетата. — Това е картата на Русия. Със сини кръгчета са отбелязани областите, където има неразкрити серийни убийства. А с червени — областите, в които през 1992 година е правена интензивна смяна на кадрите от органите на вътрешните работи.
— А какво е обозначено с черните кръгчета? — поинтересува се Александър Семьонович.
— Почакайте, ще стигна и до тях. Нека да караме по ред. В тази папка, от която впрочем започна всичко, се намираха материалите по дванадесетте серии убийства, нали?
— Така е — потвърди генералът.
— Ето ги, дванадесет сини кръгчета. От тези дванадесет сини кръгчета пет имат до себе си кръгчета с червен цвят. Това напомня ли ви нещо?
— Засега не. А какво трябва да ми напомни?
— Световната история — пошегува се Настя, — подпалването на Райхстага например, или отделни епизоди от борбата против зараждащото се християнство.
— Не може ли по-просто? — намръщи се Коновалов.
— Може и по-просто — сговорчиво отвърна тя. — В пет района стават серии от жестоки убийства, след което започват интензивни кадрови промени в системата на органите на вътрешните работи. А в седемте региона, където стават същите такива жестоки убийства, бурни кадрови премествания няма. Като ръководител вие можете ли да дадете някакво обяснение на това?
— Тук не са нужни никакви обяснения — сви рамене Коновалов. — Едното с другото не е свързано.
— Така ли? Значи не е свързано? Вие вече сте забравил как точно преди година във връзка с убийството на известен телевизионен журналист в Москва ни в клин, ни в ръкав смениха началника на ГУВР и прокурора, а на нашия министър изказаха вот на недоверие в парламента? Забравихте ли?