— Ами... — едва не се задави Михаил. — Това е очевидно.
— Не, Миша, не е очевидно. И много жалко, че сте забравил всичко. Работата ви е развалила.
— Какво имате предвид?
Той остави вилицата си и изненадано се втренчи в нея.
— Помните ли при какви обстоятелства се запознахме с вас?
— Вие бяхте в командировка в Омск и посетихте нашата висша милиционерска школа. Групата ни тъкмо имаше изпит.
— Вярно. И когато дойде редът ви, започнахте да отговаряте на своя въпрос „Личността на престъпника“. Хубаво говорехте, гладко, по учебника и по разни монографии. Преподавателят ви слуша, слуша, а след това ви запита: „Та, с две думи, по какво все пак се различава личността на престъпника от личността на непрестъпника?“ Разбрах, че той се опитва да ви провокира, отново да му разкажете за дефектите във възпитанието, липсата на морални ориентири, ограничеността на интересите, користността в мотивацията и така нататък. А вие, Миша, се усмихнахте, свихте рамене и простичко му отвърнахте: „Ами, с две думи, разликата се състои само в това, че единият е извършил престъпление, а другият — не е.“ И тогава аз разбрах, че вие трябва да работите в нашия екип. Защото мислите рационално и не се поддавате на объркване дори от страна на големи авторитети. А сега ме разочаровате.
— Защо?
— Защото ви учудва нещо, на което не би трябвало да се чудите. Престъпниците са част от населението, при това не най-лошата му част, а просто част. А милицията не е най-добрата част от населението, не е елитът му. И ако сред населението е израсло определено количество малко образовани и не особено умни хора, то тези хора с еднаква честота проникват, както в редиците на престъпниците, така и в органите на милицията. Що се касае до надарените, способни и имащи висококачествена професионална подготовка хора, то те съвсем естествено се стремят да прилагат своите знания и сили там, където за тях ще им заплатят повече — тоест в търговската дейност, в бизнеса, но съвсем не и в нашите ниско платени органи. Получава се така, че сред престъпниците има толкова некадърни и глуповати хора, колкото и сред нас, милиционерските служители, което означава, че ние нямаме интелектуално предимство пред тях. При тях има повече умни и способни личности и в резултат на това интелектуалното предимство непрекъснато клони в тяхна полза. Ето ви я и цялата аритметика. Но да оставим тази тема. Какво стана с автомобила?
— Вие ми наредихте да издиря хората, които биха могли да видят сребристото ауди под прозореца ви. Аз намерих множество такива, но никой от тях не е запомнил номера му, а на вас тъкмо номерът ви е нужен. Тогава ми хрумна да потърся свидетели сред крадците на автомобили. В район където изобилстват западни коли, в групата на крадците непременно би трябвало да има местен човек, който да ги информира за собствениците им, за алармената сигнализация, за гаражите и прочие. Вие лично ме обучавахте, не помните ли?
Настя кимна с усмивка. Тя действително му бе обяснявала, че статистиката е голямо нещо, защото помага зад общите огромни числа да се видят малките смешни частности, и за пример му бе привела именно автомобилните кражби. „Вижте — беше му казала, посочвайки статистическите таблици, — ето в тези райони на града кражбите на коли се разкриват и крадените автомобили биват открити приблизително в шестдесет процента от случаите и това е добър процент за дадената сфера, висок. А ето пък в тези части на града ни се удава да разкрием само всяка десета кражба на кола, тоест разкриваемостта е десет процента. На какво се дължи такава разлика? Като минимум две версии трябва да издигнете веднага. Първата: там, където разкриваемостта е по-висока, милицията е взела на въоръжение някаква много ефективна технология на реагиране при тези престъпления. Втората: там, където разкриваемостта е по-ниска, престъпниците действат по-обмислено и по-организирано, не посягат на коли с добра сигнализация, не се опитват да отварят гаражи, които се охраняват, не крадат коли, чиито стопани бодърстват и периодично поглеждат през прозореца. С други думи, в тези групи има местен човек, който ги ориентира и информира, като предварително оглежда внимателно всяка кола и изучава навиците на нейния собственик.“
— И вие, разбира се, сте се поинтересувал как стоят нещата с автомобилните кражби на Шчелковското шосе — предположи Настя.
— Точно така. И тъй като във вашия квартал коли се крадат твърде често, а биват намирани твърде рядко, аз поех риска да се появя в участъка ви и да помоля да ми бъде уредена среща с информатора. Естествено, отначало се противяха, правеха се, че не разбират за какво става дума — нещо съвсем нормално в такива случаи. В крайна сметка, все пак успях да ги придумам. Свързаха ме с момъка, при условие да не му съобщавам, че в местната милиция знаят за подвизите му. Оказа се, че тъкмо били започнали да го обработват и чрез него се готвели да пипнат цялата банда, и изведнъж аз се появявам със своите глупости.