— Преди ме следяха. Но не много натрапчиво. И при това, аз въобще не съм сигурна, че следяха именно мен.
— Тогава кого?
— Човека, с когото се върнах от командировка в началото на февруари.
Алексей замълча, прецепвайки съсредоточено колодата карти. Готвеше
се да си реди пасианс, защото обичаше това занимание. То му помагаше да разсъждава и в същото време го отвличаше от неприятните мисли. С помощта на пасианса Чистяков снемаше раздразнението и стреса си, също както в такива случаи Настя посягаше към цигарите. Тя внимателно го наблюдаваше как отделя картите на купчинки.
— Правилно ли разбрах, че този човек, с когото си се върнала от командировка, е нощувал тук преди две седмици? — внезапно я запита Алексей.
Настя трепна. „Откъде е узнал?! Впрочем, той би могъл и да се досети. Нали току-що казах, че ония типове от аудито са следили не толкова мен, колкото Павел. И щом те са стърчали цяла нощ пред дома ми, излиза, че този, когото са следили, се е намирал точно тук. Альоша има мощен интелект. Ненапразно е доктор на науките и професор.“ Тя изведнъж си помисли, че никога не се бе изкушавала да го излъже. Познаваха се от девети клас и още от първия ден на познанството им бе решила, че Альоша Чистяков е много по-умен и по-способен от нея. Оттогава бяха изминали двадесет години — тя бе вече тридесет и петгодишна, а Алексей наскоро бе навършил тридесет и шест — и нито един път не се бе усъмнила в неговото интелектуално превъзходство. В резултат на това свое убеждение не бе направила дори и опит да го лъже, защото всяка лъжа се базираше на презумпцията, че този, когото искаш да излъжеш, е по-глупав от теб самия.
— Да — отвърна с равен глас, без да откъсва очи от дългите му и силни пръсти, подреждащи картите върху масата. — Правилно си разбрал. Той нощува тук.
— И ако Миша не се бе отбил случайно у дома и не бе подел разговор за колата, престояла цяла нощ под прозорците ти, нямаше да ми кажеш нищо?
— Най-вероятно нямаше. Това са си мои служебни работи и не виждам защо да ти ангажирам ума с тях.
— Искаш да кажеш, че пренощуването на чужд мъж в жилището ни си е твоя служебна работа?
— Да, именно това искам да кажа.
— Твой колега ли е?
— Почти. Но не съвсем.
— Не може ли малко по-конкретно?
— Той е лежал две години в затвора за хулиганство. И в този смисъл, разбира се, че не бих могла да го смятам за колега. Но дотогава доста време се е занимавал с оперативна работа.
— Настя, аз не те питам защо той е прекарал нощта у дома. Ти си възрастна, разумна жена и щом вършиш нещо, очевидно го считаш за правилно. Ако изведнъж поискаш да ми измениш, ще го направиш. Никакви сцени и заплахи няма ми помогнат. Вече преминахме с теб по този път, така че имам известен опит. Довела си този човек за през нощта, значи така е било нужно. Но не разбирам защо трябва да го научавам случайно и от чужд човек, от Миша Доценко. Фактът, че се опитваш да го скриеш от мен, ме кара да мисля, че тук има нещо повече от обикновени служебни работи.
— Альоша...
— Почакай, остави ме да се доизкажа. Този разговор ми е също толкова неприятен, колкото и на теб, така че хайде да го завършим колкото се може по-бързо. Моля те, Настя, не ме карай да се съмнявам. Не знам дали разбираш какво е това мъка от ревност. Мисля, че не разбираш. А аз я познавам много добре. И ако си мълча и нищо не ти казвам, това не означава, че нищо не забелязвам и нищо не чувствам. Аз прекрасно виждах как два месеца преди сватбата ни с теб ставаше нещо. И точно така видях и как то изчезна безследно след месец. Но ти едва ли ще се досетиш какво преживях за този месец. Затова те моля, не ме карай да го изживявам отново, особено ако нямам основания за това. Вярвам, че човекът, за когото става дума, не ти е любовник. Просто вярвам и край. Защото ти ми каза така. Но аз те видях колко променена се върна от онова пътуване и добре помня разговорите, които водихме в същата тази кухня. Не си ли направила грешка и не си ли плащаш сега за последствията от тази грешка? Ти така и не ми каза какво всъщност е станало, карайки ме да гадая каква би могла да е грешката ти. Ако сама ми беше казала, че мъжът е нощувал тук, дори не би ми минало през ума да се тревожа по този повод. Но ти искаш да скриеш този факт от мен и това ми е неприятно. Разбери, Настя, не ти искам никакви обяснения. Просто те моля да не правиш така. Не скривай от мен нищо, което може да не бъде скривано. Не ме карай да се побърквам от подозрения и ревност, ако за това липсват реални основания.
— Добре, няма — покорно отвърна Настя, разбирайки, че съпругът й е прав.
Наистина нямаше какво да му възрази.
% % %