— Пета? — учуди се Настя. — Нали казахте, че били само четири?
— Това е продължението на четвъртата. Така че, се приготви и не изпадай в безсъзнание. Нашият Кирил Базанов, както навярно се досещаш, има родители, които и досега са напълно изумени от това, което е направило синчето им. Дето се казва, нищо не го е предвещавало. Тих и послушен младеж, не се е водил с лоши компании, доста умерено е употребявал алкохол. Наистина бил избухлив и раздразнителен, но първо, това не му се случвало всеки ден и второ, бързо му минавало. Помолили родителите му да си припомнят времето, когато било извършено убийството на шантажиста, тоест април деветдесет и трета година. Разбира се, минали са почти три години, доста отдавна е било, но все пак... Не са ли са появили тогава нови познати на Кирил, не се ли се е сдобил с пари — накратко казано, стандартен комплект от въпроси. Базанов е роден през седемдесет и втора, през есента на деветдесета е влязъл в казармата, през ноември деветдесет и втора се е уволнил, през пролетта на деветдесет и трета се е намирал в Москва. И тук, Настя, започват всякакви неразбираеми невероятности или невероятни неразбираемости, не знам как по-добре да се изразя. Мамчето на нашия Базанов си припомнило, че на дванадесети април деветдесет и трета година Кирил счупил някаква чаша вкъщи и много лошо си разрязал дланта на дясната ръка. Носел чай от кухнята към своята стая, спънал се и се проснал в антрето. Майка му е сигурна, че това се случило на дванадесети април, защото преди на този ден се чествал Денят на космонавтиката, а когато бил малък, Кирил имал голям интерес към всичко, свързано с космоса. Впрочем, като всички момчета. Само че у мнозинството това увлечение преминава с възрастта, а при него то си останало. И когато майка му слагала йод на раната, Кирил пищял от болка, а тя му говорела: „Не можеш ли малко да потърпиш, Кира. Дръж се като мъж. Твоите космонавти от нищо не се страхуват, смели са, а ти една болка не можеш да изтраеш. Поне в чест на твоя любим празник потърпи.“ На тази сцена присъствал бащата на Базанов, по-малката му сестра и съседката, която помолили да дойде и да погледне дали в раната не са останали парченца стъкло. Съседката била медицинска сестра. Та, пристига твоят приятел Юра Коротков в института по психиатрия, кара Базанов да си покаже дланите, вижда белезите от порязването, а те били доста забележими, защото и порезната рана била дълбока. И го пита каква е работата. Досети се какво му отговорил Базанов.
— И какво?
— Ами, нищо, момичето ми. Той не помни.
— Как така не помни? — намръщи се Настя. — Нима е възможно да не се помни такова нещо?
— Не помни и това е. Коротков го попитал дали си спомня как се е завърнал от казармата. Спомнил си, разказал му как е пътувал до Москва, как са го посрещнали родителите му, даже помни роклята на майка си и прическата на сестра си. Помни как са посрещали Новата 1993 година. Как са празнували осми март през тази година също помни. Как си е порязал ръката към средата на април не си спомня. А как са прекарали Първи май отново помни. Като у Винокур: тук играем, тук не играем, тук завиваме рибата, а тук пак играем. Между другото, някой от специалистите ми беше казал, че често сред олигофрените се срещали такива, които имат великолепна памет. Можели да наизустят цели страници от някоя книга без никакво усилие и това понякога им помагало да завършат нормално училище, че даже и институт. Като че ли с паметта на Базанов всичко е било наред. А в средата на април — провал. Помниш ли кога са видели сметката на шантажиста?
— Да — отвърна с пресъхнала уста Настя. — Убили са го на дванадесети април. Към обед, около единадесет часа. Какво се получава? Взрив на остра психоза, убийство на човек и след това — амнезия.
— А нима това не може да се случи?
— Може. Но нещо не се връзва. Ако това е болестно състояние, то и след убийството на Лученков той би трябвало да развие амнезия и да забрави всички събития, свързани с това убийство. А Базанов помни всичко. Всичко в детайли. При това, помни толкова ясно и отчетливо, че въобще не се обърква в показанията си.
— Добре, почакай с изводите си и ме изслушай. Още не съм ти разказал всичко. Ако не работеше с такова увлечение за Семьонич, всичко това щеше да го разбереш и по-рано. Коротков, между другото, е престанал да пие, да яде, да не говорим пък за сън. Търчи из целия град, информация събира, а ти не проявяваш никакъв интерес към нея и като че ли въобще си забравила, че освен твоя палач, съществуват и други престъпления. Те също трябва да бъдат разкривани. Та така, преди около три седмици или малко повече мамчето на нашия Базанов видяло сина си в компанията на някакъв мъж с приятна външност. Мъжът и бил непознат, в смисъл, че не са я запознавали с него и не знаела името му. Но лицето му и се сторило познато. Тя напрегнала паметта си и си припомнила, че веднъж вече била виждала този господин, и то също заедно с Кирил. По-точно, не заедно, а на едно и също място. И това било доста отдавна, малко преди Кира да си пореже ръката.