— Глупачка! Безмозъчна идиотка! — съскаше злобно, раздирайки поредния рулон. — Защо чак вчера се сети? Длъжна бе преди всичко точно това да провериш! Преди всичко трябваше да изясниш дали жертвите на палача са от хората, фигуриращи в следствените дела. Нещо като че ли не се стиковаше, не се връзваше, но ти сметна, че това действително е така, и на тази база построи версията си за работника от милицията, който е решил лично да се заеме с правораздаване. Самонадеяна кретенка! Две седмици отидоха на вятъра, две седмици изтекоха в помийната яма. За това време можеше да свършиш маса полезна работа, а ти си уби две седмици за дявол знае какво. За такова нещо трябва да те изхвърлят от работа като
последната бездарница!
Краят на гневната й тирада съвпадна с последния от документите, подлежащи на унищожение. В този момент и водата започна да кипи в керамичната чаша. Настя си направи силно кафе, запали си цигара и започна да се успокоява. Наистина, ръцете й трепереха все още и сърцето й биеше като бясно, но злобата й към самата себе си отстъпи място на рационалното мислене.
„В края на краищата — рече си тя, — ако не се бях заела със списъците на личния състав, никога не бих узнала, че в редица области е имало интензивна смяна на кадрите, която е започнала приблизително три-четири месеца след престъпленията, чиито извършители сега методично ликвидира палачът. И ако не бях разбрала това, не бих могла да определя районите, в които най-вероятно този палач ще се подвизава в близко бъдеще. Новата му жертва доказва, че правилно съм схванала закономерността. Но от друга страна, това означава, че се очакват минимум още три жертви. Те трябва да бъдат опазени. Трябва да се открие палачът. И всеки от тях трябва да получи заслуженото си. Жалко, че жертвата не е от хората, фигуриращи в следствените списъци, защото това силно затруднява издирването и охраната й. Жалко също, че палачът може да се окаже всякакъв, а не да е задължително наш сътрудник. И този „всякакъв“ също е доста по-трудно да се издири. Но все пак, поне знаем приблизително на коя територия той ще действа...“
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Времето в началото на март се случи много хубаво. Студовете намаляха, през нощта живакът в термометрите не падаше под минус осем градуса, а през деня се вдигаше до нулата. Но снегът, който в града се превръщаше в кафеникава кал, в Подмосковието се радваше, ако не на девственост, то поне на чистота.
Днес на Григорий Валентинович Чинцов предстоеше поредната среща с новите му господари. Предишния път, когато Сергей бе видял на улицата жената — роднина на Павел, заради която на Чинцов му се бе наложило да си взема такси, бяха уговорени само общите намерения и условия за сътрудничество.
На Голубцов му бяха необходими услуги, не за да изтласка от играта съперници, а за да привлече на своя страна отделни политически групировки и съответния поддържащ ги електорат. По такъв начин лозунгът, под който отсега нататък Григорий Валентинович трябваше да изплита своите любими интриги, звучеше така: „Ела под нашето знаме, че може и по-лошо да стане!“
Информацията, че „смъртоносното“ интервю на Александър Ратников е било организирано именно от Чинцов, бе достигнала до новите му господари и Григорий Валентинович разбираше, че те го смятаха за доста могъщ и ловък човек. Че много разчитаха на него. А какво той можеше реално да им предложи? Уви, нищо. Тоест нищо такова, което да не го умеят и други хора с опит в подобна работа.
Серьожа и Николай първо бяха проследили роднината на Павел само до дома й. А когато на следващия ден тя се бе отправила нанякъде, бяха я изгуби в метрото. През последните години тези идиоти бяха свикнали да се возят само с коли и бяха забравили какво представлява московското метро в пиковите часове. Не биваше да се доближават близко до нея, защото ги познаваше по физиономия. В Уралск почти половин час бе проседяла на масата им, занимавайки ги с пиянските си брътвежи. След това я бяха открили пак, бяха я съпроводили от дома й до зданието на ГУВР на „Петровка“ и същия ден бе станало ясно, че тя се среща с Павел. Но онази хитра лисица Сауляк беше ги забелязал и се бе опитал да избяга. Нощта бе прекарал у Анастасия — или както там беше името й — а на сутринта все пак се бе изплъзнал от наблюдение. И неизвестно къде се беше скрил.
Почти две седмици Серьожа и Коля неотлъчно бяха следвали жената, но тя така и не ги бе довела при Павел.