Сега вече на Чинцов му беше ясно, че Сауляк се е скрили далеч и задълго. Нямаше да го намери. И трябваше да престане да възлага надежди на тази жена. Съдейки по това къде отиваше всяка сутрин, можеше да се направи изводът, че тя работи в Московското главно управление на вътрешните работи. И какво ли общо имаше с Павел? Впрочем, роднината си е роднина и нямаше никакво значение къде работи. Така или иначе, тя се срещаше с Павел Сауляк. Лошото в случая бе, че не можеше да бъде задействана, ако наистина имаше същите способности като неговите.
Мислите на Чинцов не бяха особено светли и оптимистични. „Щом като нямам на разположение нито Павел, нито тази жена, какво бих могъл да предложа на своите нови възложители? За съжаление, нищо екстраординарно. Най-обикновен комплект от услуги. А те разчитат, че моите възможности са далеч по-големи. И затова ме оценяват по-високо. Интервюто с Ратников за тях е моята визитна картичка. Дявол да го вземе, как не ми върви напоследък!“
Колата свърна от автострадата по един тесен път и скоро спря пред висока ограда. Седящият зад волана Серьожа даде къс сигнал с клаксона и почти веднага от вратичката излезе млад здравеняк в камуфлажен костюм. Поемайки от ръката на Чинцов документа, който удостоверяваше членството му в Думата, той се отдръпна на няколко крачки и каза нещо по мобифона. След секунди широкият портал се разтвори и даде възможност на автомобила да навлезе в охраняемия участък.
На верандата Григорий Валентинович видя още един гард в подобна петниста униформа. Съдейки по паркираните в двора коли, той не беше пристигнал пръв. Гардът също прегледа документите му, преди да го пропусне в къщата.
Най-сетне на Чинцов му се удаде да престъпи прага. Той бързо се съблече, усещайки неприятното присвиване на стомаха си. Предишния път се бе държал с новите си господари далеч по-уверено, защото в този момент Серьожа издирваше жената, която можеше да го доведе до Павел, а при повече късмет и самата тя би могла да работи за него. А днес какво щеше да им каже? Какви обещания можеше да им даде? Какви поръчения можеше да поеме? Нямаше накъде да отстъпва. Бяха му обещали добри пари и беше жалко да се лишава от тях. А с какво би могъл да се оправдае? Да им разкаже за Павел? Не биваше. Павел беше нишката към другите престъпления и мръсните нещица, с които Григорий Валентинович си бе поизцапал ръцете. Пък и ако им признаеше, че главният коз му е Павел Сауляк, за тях щеше да бъде по-лесно да го издирят и да го вземат на служба при себе си, а самият той повече нямаше да им бъде нужен. Не, за Павел наистина не биваше да им споменава, но пък ако не им споменеше, как би могъл да им обясни, че съвсем неотдавна е можел да организира и невъзможното, а сега това не му е по силите.
Поканените бяха малко, само трима, с Чинцов ставаха четирима. Стопанинът посрещна Григорий Валентинович и го запозна с останалите гости. По израженията на лицата им той разбра, че те също знаят за случая с Ратников, и още повече се вкисна.
— Известно ни е, че всички опити на Президента да разреши чеченския конфликт се блокират от силите, имащи интерес войната да продължи. Тези сили са многобройни и всяка групировка има своите интереси. Основните са три. Първата сила извлича печалби от търговията с оръжие. Втората пуска в обръщение за своя изгода парите, които се отделят от бюджета на Русия за възстановяване на Чечня. Третата контролира нефтопреработвателните заводи, намиращи се на чеченска територия, и изнася в чужбина нефтените продукти. Трите сили са се консолидирали и правят всичко възможно войната да продължи. Днес ни стана известно, че Дудаев възнамерява скоро да атакува Грозний. През това време там ще пребивава много голям военачалник. Ако щурмът на Грозний стане в присъствието на този военачалник, той няма да има друг изход, освен лично да поеме командването и да покаже на какво е способен като стратег и пълководец. Разбира се, няма да може нищо смислено да направи и репутацията му ще бъде погубена. Той представя армията и това е много важно. Ако ни се удаде да спасим репутацията му, ще ни бъде задължен. Поради това, съвършено очевидно е, че трябва да направим само едно нещо — да организираме работите така, че той да напусне Грозний поне няколко часа преди началото на щурма. Но ние в никакъв случай не бива да разгласяваме, че имаме точна информация за часа на щурмуването. Този военачалник е непредсказуем човек и е възможно настоятелно да се поинтересува откъде сме се сдобили с такава информация.
— А имаме ли я в действителност? — обади се пълен мъж в поизмачкан костюм.