— Ще я имаме — подсмихна се Стопанинът. — Но повтарям, че не бива да афишираме това. Нужен ни е друг предлог. А след като всичко свърши, военачалникът ще узнае на кого е задължен за щастливото си избавление от позора. Кой знае, може би и от смъртта, ако щурмът продължи и стане сериозен. Това е много тънка интрига, господа. В нея психологията е повече от всичко останало. Военачалниците са суетни хора и не прощават никому подозренията в собствената им професионална несъстоятелност. На него специално дори не бива да му хрумне такава мисъл.
— Аз бих предложил друг вариант — включи се в разговора строен красив мъж около петдесетте, когото Стопанинът бе представил на Чинцов, наричайки го Антон Андреевич. — Принадлежността на този военачалник към екипа на Президента е известна на всички. Ако ни се удаде да разпалим конфликт между него и останалите ръководители от Министерството на отбраната, обидените му военни ще се отвърнат от Президента. И, естествено, ще се присъединят към нас, тъй като именно ние олицетворяваме този режим, при който рейтингът на армията е много висок. Аз съм съгласен, че за този конфликт би било много продуктивно да използваме ситуацията около щурма на Грозний.
— Имате ли готова комбинация? — осведоми се Стопанинът.
— Като цяло, имам някои замисли — кимна Антон Андреевич. — Но за целта ни е нужен човек от щаба на Дудаевите войски. Имаме ли такъв?
— Ще намерим. Изложете варианта си, Антон Андреевич.
— Специалните служби на руската страна, както ви е известно, са получили информация, че щурмът на Грозний е бил планиран за двадесет и трети февруари. Войските са били приведени в готовност, но щурмът не се е състоял. От лагера на Дудаев е изтекла информация, че щурмът е отложен за десети март. Тази информация спецслужбите са и доложили на армейското командване. Трябва да се договорим с Дудаев щурмът да започне по/рано. Ние трябва точно да знаем времето на неговото начало. И то трябва да бъде в ден, когато нашият военачалник се намира в Чечня. Той ще си отиде няколко часа по-рано и това трябва да се организира много внимателно. Струва ми се, че тук ще ни окаже неоценима помощ господин Чинцов. Втори етап на комбинацията ще бъде публичното изявление на някого от високопоставените ръководители за това, че в тази ситуация специалните служби не са си свършили работата. Нещата могат да бъдат понагнетени, като се заяви, че разузнавателната дейност в Министерството на отбраната се е провалила. А след това да се намекне чрез пресата, че напротив, спецслужбите са работили съвестно и точно са установили времето за началото на щурма. И тогава ще излезе, че нашият военачалник е избягал от Грозний, именно за да не поеме лично командването и да не продемонстрира на целия свят своята професионална несъстоятелност. След това на него не му остава нищо друго, освен да подхвърли ГРУ на обществеността за оплюване и опозоряване. Той ще има само два изхода: или да признае своята страхливост, или да потвърди, че разузнаването работи лошо. Първото, както правилно забелязахте, се изключва. Остава второто. Той ще се втурне да критикува и своето, и нашето разузнаване. Ще настоява за уволнения на ръководители и за коренно преустройство на работата в специалните служби. Ще започне да предава своите приятели и съратници. След което те ще му обърнат гръб и ще се присъединят към нас.
— Примамливо е — поклати глава Стопанинът. — Но защо изключвате и трети вариант? Той може да каже, че специалните служби са си свършили добре работата, но му се е налагало на всяка цена да напусне Грозний. И би могъл да изтъкне много уважителна причина. Причина с голяма тежест. Та нали без такава причина не би могъл да се измъкне по най-бързия начин. Няма да се получи никакъв конфликт. И разузнаването е добро, и военачалникът не е страхливец. И в такъв случай какво?
— Ами, тук трябва да се постараем да направим така, че причините за спешното му напускане на Грозний да не бъдат разгласявани. Впрочем, доколкото ми е известно, нашият приятел Григорий Валентинович е голям специалист в тези неща. Нека това бъде неговият дял в нашата обща операция. Аз ще осигуря острата критика от устата на големите ръководители по адрес на специалните служби. Гадничките намеци в жълтата преса ще поеме господин Туришев. — Антон Андреевич кимна към пълния мъж в измачкания костюм. — Това е неговата епархия. А заминаването на военачалника от Чечня е ваша задача, Григорий Валентинович. Ще успеете ли? Впрочем, няма защо да ви питам. На всички са известни вашите способности при такива тънки работи. Разбира се, че ще успеете. Но трябва да се действа оперативно, господа. Времето накъсява, военачалникът тръгва за Чечня вдругиден и по предварителни данни посещението му ще трае около четири дена.