— Да, представете си, четири месеца — мъжествено потвърди Чинцов.
— И при това, разполагах с много добри помощници.
— А сега какво? Къде са вашите помощници?
— Няма ги — многозначително се усмихна Григорий Валентинович. — Вероятно знаете, че се разпадна екипът, за чиито интереси аз до неотдавна работех. Моите помощници бяха хора на членове на този екип. За съжаление, те не са в мое подчинение и в момента нямам достъп до тях.
— А нашите помощници ще ви свършат ли работа?
— Трудно е да се каже — започна да увърта Чинцов. — Засега не познавам техните възможности и способности. Пък и във всеки случай, на никого не би се удало да се справи с такава сложна задача. Не, Антон Андреевич, това не е реалистично. Виждате ли, аз не искам да ви заблуждавам и да се правя, че мога всичко — даже и това, което в действителност не мога. Ние с вас се занимаваме със сериозни неща и трябва да работим с отворени очи. Моля ви, убедете приятелите си, че те напразно си правят илюзии за това интервю. Времето е прекалено малко.
— Добре, готов съм да се съглася с вас. Но ако ви намеря способен помощник, ще се заемете ли с организацията на това интервю?
— Вече ви казах, Антон Андреевич — дори с най-добрите помощници за такава работа се изисква не един месец време.
— Е, тогава по-късно ще продължим беседата си — усмихна се Антон Андреевич. — А сега нека да отдадем дължимото внимание на изкуството на готвача.
Междувременно общият разговор се бе прехвърлил на проблема за финансирането. Чинцов наостри уши и разбра, че ставаше дума за него и за задачата, която се готвеха да му възложат.
— Григорий Валентинович — рече му Стопанинът, — тук всички сме здравомислещи хора и не изискваме от вас да споделяте нашите политически интереси. Ние ви поканихме като специалист, експерт и услугите ви ще бъдат възнаградени по съответния начин. Готови сме сега да обсъдим вашите условия.
— Въпросът е за организацията на отпътуването от Чечня на военачалника, нали? — с невинно изражение се поинтересува Чинцов.
— Не, въпросът е за организацията на интервюто с един от ръководителите на специалните служби.
— Григорий Валентинович не го счита за възможно — намеси се Антон Андреевич. — И аз съм склонен да се съглася с него. Такава работа изисква много продължителна и щателна предварителна подготовка и за десет дни
тя едва ли ще бъде ефективно свършена.
— Почакайте малко — намръщи се Стопанинът. — Колкото работата е по-сложна, толкова и заплащането е по-високо. И ние сега сме готови да го обсъдим. Григорий Валентинович, по ваша оценка, колко ще струва тази работа?
— Ако разполагах с достатъчно време и квалифицирани помощници — внимателно отвърна Чинцов, — аз бих я оценил... Ами, да кажем на петстотин хиляди долара.
— Тоест за интервюто на Ратников вие сте получил именно толкова? — уточни един от гостите, чието име той не беше запомнил.
— Да — твърдо изрече Чинцов и отново излъга.
За Ратников Малков му беше платил само двеста хиляди. Но Малков вече го нямаше, а никой друг не би могъл да го уличи в лъжа.
— Ами тогава, като се вземат предвид скъсените срокове, ние ви предлагаме два пъти повече. Това устройва ли ви?
„Милион! Цял милион чудесни, шумолящи зелени долари!“
На Григорий Валентинович му секна дъхът. Той бе очаквал, че ще започнат да се пазарят, да занижават размера на хонорара му и възнамеряваше да настоява на числото „петстотин хиляди“, да подчертава усложненията, произтичащи от недостига на време и така нататък. Бе се надявал, че такава сума ще ги изплаши, и те сами ще се откажат от идеята за интервюто. И изведнъж — цял милион!
„Боже мой! Как бих могъл сега да отстъпвам?.“
— Да, това ме устройва — артикулира речевият му апарат, преди Чинцов да съобрази какъв таралеж слага в гащите си.
— И вие гарантирате изпълнението на задачата?
— Да, гарантирам — отвърна той, чувствайки как всичко наоколо заплува и се завъртя в луд танц.
„Какво правя?! Защо се съгласявам? Идиот! Но нима може да се устои на един милион долара.“
— А, ако нещо не се получи? — продължи с въпросите си мъжът от другата страна на масата, седящ до Туришев.
— Просто няма да си получа хонорара — измъчено се усмихна Чинцов, показвайки с целия си вид, че това се подразбира от само себе си.
— Не, не става така. Ние ще положим големи усилия за провеждането на предшестващите етапи на нашата комбинация, ще изръсим за това големи пари, а на последния етап ще се окаже, че всичко е било напразно, защото при Григорий Валентинович нещо не се е получило. Не можем да приемем това — възрази Антон Андреевич. — Ние току-що обсъдихме с Григорий Валентинович този проблем и той ми каза, че за подготовката на Ратников са му били необходими четири месеца. Съгласете се, не можем да очакваме, че той ще успее да свърши такава работа за десет дни. Би било прибързано и необмислено от наша страна. Предлагам да се върнем към първия вариант и да се възползваме от пресата с помощта на господин Туришев. И нека Григорий Валентинович да се заеме с организацията на отпътуването от Грозний на нашия военачалник.