— Да, между другото — вметна Туришев, — кой ще се занимава с това, ако господин Чинцов поеме интервюто? За това ние май не помислихме.
— Господин Чинцов ще направи това, което му бъде възложено — твърдо отсече Стопанинът. — И за всяка свършена работа ще получава хонорар. Вие, струва ми се, господа, сте забравили, че господин Чинцов е поканен тук като изпълнител. Нашата задача е да определим целта, да разработим комбинацията и да намерим пари за нейната реализация, а неговата — да изпълнява. Нали така, Григорий Валентинович? И ако уважаемият Григорий Валентинович си мисли, че ние не знаем кои са източниците на парите, които му е заплащал за услугите покойният губернатор Малков, то той силно се лъже. Ние знаем това и при необходимост можем да го докажем. И така, на каква сума оценявате работата си по извеждането на военачалника от Чечня?
Този обрат изплаши Чинцов. Бяха го притиснали до стената и сега вече нямаше път назад.
— Двеста хиляди — промърмори с внезапно вдървени устни.
— Прекрасно. Да считаме, че се договорихме. И имайте предвид, Григорий Валентинович, че ако не си отработите тези пари, то всичко, което сте сложил през последните години в джоба си, ще ви бъде конфискувано от правозащитните органи. Ние ще се погрижим за това. Трудно е човек да си представи по-мръсни пари от парите на Малков и Юрцев, а че те са плащали с тях именно на вас, не представлява никаква трудност да бъде доказано. Надявам се, че между нас не са останали неизяснени неща.
— Разбира се. Смятам, че няма да има проблеми — отвърна Чинцов, осъзнавайки, че прави поредната си крачка към ешафода.
И то — огромна крачка.
* * *
Колата на Антон Андреевич се движеше отпред и Чинцов нареди на Серьожа да не я изпреварва.
На тръгване Антон Андреевич му беше казал тихо: „Следвайте ме. Трябва да си поговорим.“
Автомобилът отпред кривна надясно и пое по един чер път.
— След него! — изкомандва Чинцов.
Спряха на десетина метра от завоя. Антон Андреевич излезе от колата си и му даде знак да направи същото.
Двамата започнаха бавно да се разхождат напред-назад.
— Струва ми се, че попаднахте в не много приятна ситуация — поде Антон Андреевич.
— Да — унило се съгласи Чиндов. — Но това е меко казано.
— Значи нямате никакви шансове да изпълните задачата?
— Те са съвсем малки. Нали ви обясних...
— Да, помня — прекъсна го Антон Андреевич. — Време, помощници и така нататък. Ако искате, бих могъл да направя опит да ви отърва.
— По какъв начин? — трепна Чинцов.
— Аз мога да уредя това интервю.
— Тогава защо не го казахте на останалите? Щяха на вас да възложат задачата. И големи пари бихте спечелил. Не ви разбирам.
— А аз ще ви обясня — усмихна се снизходително Антон Андреевич. — Считан съм за политически съратник и се предполага, че трябва да работя за идеята, а не за пари. А вие обратно — специалист сте и работите именно за пари, а не за идеята. Ако бях казал, че мога да свърша тази работа, то не би ми се полагал никакъв хонорар. Схващате ли?
— Да, разбира се.
— Освен това, не ми се ще съратниците ми да разберат за моите възможности. Това е приблизително така, както да разгласиш на всички, че имаш прекрасен зъболекар, твой близък приятел, който работи изключително добре, а взема от познатите си изключително евтино. И веднага всички започват да те молят да им ходатайстваш, да им осигуриш добър и евтин зъболекар, представяйки ги като твои близки познати. Разбирате ли? Принуден си да се съгласиш, защото ти е неудобно да им откажеш, а при това лишаваш своя приятел-лекар от нормална печалба, принуждавайки го да ги губи времето си за твои познати, които му плащат малко. През това време той би могъл да лекува други пациенти, които си плащат далеч по-скъпо. Хората, както ви е известно, са доста безцеремонни и имат неприятния навик да ти се увесват на шията и да ти искат услуги и заеми. Накратко казано, аз имам възможността да взема интервюто, но не искам да я афиширам. И безплатно да работя също не желая. И така, ще можем ли да се спогодим?