— Ами, ако все пак е съществувала заплаха?
— Ако я е имало, то защо сега Минаев играе за противниковия отбор? Ти знаеш какви са правилата на тази игра. Когато бившите врагове започнат да се договарят, те си правят взаимни отстъпки като знак на примирие. Не си ли чувал, Александър Семьонович, как става това? Тогава ще ти разкажа. Единият казва на другия: твоят човек на времето ми направи беля и ми попречи по някакъв начин, нанесе ми вреда, дай ми го и аз ще го накажа за свое удоволствие и за назидание на другите. И му го дават, можеш да ми вярваш. А аз никак не желая моята Анастасия да се окаже именно такъв човек!
— Виктор, аз познавам Минаев като порядъчен гражданин и добър професионалист. Не вярвам, че е замислил някаква мръсна комбинация. Убий ме — не вярвам. Може би грешиш? Сигурен ли си в своята информация?
Генерал Коновалов знаеше как и за какво да пита.
Можеш да бъдеш сигурен само в тази информация, с която лично си се сдобил. Само в това, което си видял със собствените очи, чул си със собствените си уши, пипнал си със собствените си ръце. Всичко останало беше въпрос на доверие към този, който ти дава информацията. Можеше ли полковник Гордеев да бъде абсолютно сигурен в Коротков? Би ли могъл да заложи главата си, че Юра никъде и в нищо не е сгрешил? Можеше ли да се закълне, че информаторът на автомобилната банда, с когото е разговарял Михаил Доценко, е дал верен номер на колата? Да, като че ли за номера на колата би могъл да бъде сигурен, тъй като Юра Коротков с очите си бе видял хората, пътуващи в нея, и бе ги разпознал. Такива съвпадения бяха невъзможни. Ами, ако се бе припознал? Та, нали Анастасия не ги бе виждала в Москва и не би могла да потвърди правотата на Коротков. И след това, действително ли се бе състояла тази среща извън града у известния политик, от която Минаев и собственикът на тази кола са си тръгнали заедно? Действително ли Минаев и Чинцов късно вечерта бяха спирали по пътя и бяха разговаряли за нещо? А може би Юра грешеше и това са би съвсем други хора?
Ако Гордеев бе видял всичко това със собствените очи, далеч по-уверено би разговарял с Коновалов.
— Смятай, че това е обикновена оперативна информация — сухо рече полковникът. — И като оценяваш достоверността й, направи обичайните отстъпки и допуски. Тя ти се струва абсолютно невероятна, така ли?
— Мисля, че всичко това не е нещо повече от недоразумение — отвърна уклончиво Коновалов. — Хората могат случайно да се срещнат в даден кръг и дори да се сприятелят, без да подозират, че са стари противници. Сам знаеш, че това се случва. Не бих искал да подозираш Минаев в нещо нередно и коварно.
— Можеш ли да гарантираш за него?
— Да, струва ми се, че да — отвърна твърдо Александър Семьонович.
% % %
Виктор Алексеевич се върна на „Петровка“ напълно удовлетворен от изводите, които си бе направил от беседата си с генерала. Беше сигурен, че най-късно тази вечер Александър Семьонович Коновалов ще се свърже с Антон Андреевич Минаев и ще го информира за разговора си с полковника от управлението за тежки криминални престъпления. Не, Гордеев съвсем не подозираше началника на главка в двуличие, но предполагаше, че разговорът им ще разтревожи генерала и той непременно ще пожелае да се обади на Минаев, ако не за друго, то поне да се убеди, че полковникът греши. А същевременно и да предупреди Антон Андреевич за Чинцов — че той е същият онзи човек, чиито сътрудници са се опитвали да очистят Павел в Самара. Нещо като стар познат...
Привечер се появи Коля Селуянов и заедно с Коротков влязоха в кабинета на Гордеев.
— Значи така, деца мои — поде полковникът, пропускайки дългите предисловия. — От този момент — цялото внимание към генерал Минаев. Погледнете как ще се държи, с кого ще се срещне. Този човек не ми харесва и искам да знам всичко за него. А на Анастасия — нито думичка. Убивам ви, ако се раздрънкате. Не включваме външно наблюдение. За това, че се прави разработка на генерал от ФСБ, те са длъжни да доложат по инстанциите и да получат разрешение. Ще изтече информация, а нас подобно нещо не ни устройва. Зад всичко това няма никакво реално криминално престъпление, действаме на свой риск и страх, нелегално и по партизански. Става дума за нашата Анастасия и затова, момчета, ще трябва да се постараете. Коротков, въведи Коля в курса на нещата. Край, тръгвайте.
Около осем часа Гордеев се справи с неотложните задачи и понечи да извика Каменская на доклад по текущите дела, но размисли и лично се отби при нея.