Тя седеше зад бюрото си, отрупано с купища книжа. Беше бледа и с тъмни петна под очите, но самите й очи блестяха и полковникът се досети, че не е болна, а просто уморена.
— С какво ще ме зарадваш? — попита я бодро.
— С най-различни неща — усмихна се Настя и се изправи, потривайки схванатия си от дългото седене кръст.
Тя подробно му разказа всичко, което бе успяла да свърши през деня, и Гордеев за кой ли път се удиви на невероятната й работоспособност. Даде си сметка, че не би издържал толкова упорито да се рови в справките, цифрите и схемите. Беше енергичен човек и продължителните кабинетни заседявания не бяха по вкуса му. А Анастасия можеше по цели денонощия да не се помръдва от стола си и да се занимава с работа, изискваща педантичност и концентрирано внимание.
— Как върви работата в бригадата на Коновалов? Вече престана ли да се ядосваш?
— Да не би да ми е личало, че се ядосвам?
— И още как — усмихна се Гордеев. — Разбира се, не всички го забелязваха — само аз. Познавам те като петте си пръста. Ако говориш със съвсем равен тон, а ръцете ти треперят, значи в най-скоро време ще започнеш да чупиш съдове или да късаш чернови. Признай си, че си чупила чаши.
— Не — усмихна се и Настя. — Те са ми малко и ги пазя.
— Тогава сигурно си късала книжата си на дребни парченца.
— На едри — уточни тя. — Да, имаше такова нещо.
— Но нали сега се успокои?
— Разбира се. Сега съм бременна с нови идеи. Искам да тръгна не от биографията, а от характера. Знаете, че днес е модерно да се прави характеристика на личността на престъпника по особеностите на извършеното от него престъпление. Особено ефективно е това, когато престъпленията са няколко.
— На модерна ли си решила да се правиш? Преди нямаше такива увлечения — отбеляза Виктор Алексеевич.
— Нямам друг изход — сви рамене Настя. — Ядосвам се само при мисълта, че този палач се разхожда някъде под носа ни. А почти съм сигурна, че не съм сгрешила при определянето на областите. Следващата му жертва, ако въобще има такава, непременно ще е в един от трите останали региона. Знаете ли колко е досадно, когато знаеш къде ще се прояви, а не можеш нищо да направиш. Не успях с кръга от потенциалните потърпевши, а съдейки по всичко, така се получава и с кръга от потенциалните престъпници. Дано поне мястото съм улучила.
— Ти да не ги съжаляваш случайно тези потърпевши? И онзи изрод, който е погубил единадесет деца, и този, който е убил девойките? Не мога да те позная, момичето ми. Нека палачът ги изтрепи всичките, въздухът, ще стане по-чист.
Очите на Гордеев хитро проблясваха. Той нарочно провокираше, говорейки й очевидни и непростими за един професионалист глупости. Не биваше да се прехвърля наказателната функция върху палачи-самозванци,
както не биваше да се допуска те сами да си я присвояват.
Настя нито на секунда не се усъмни, че Гордеев се шегува, но реши да влезе в тона му.
— Ама, разбира се, никой не спори по този въпрос — рече тя. — Но все пак, трябва ли да го заловим или не? Трябва. Поне заради това, за да го запитаме: откъде, драги, си разбрал нещо, което милицията на седем области, плюс цялото руско министерство не са успели да разберат за три години?
Настя изведнъж стана сериозна.
— Слушайте, ами че аз без да искам казах умна мисъл.
— И каква е тя? Струва ми се, че още не съм чул нищо умно.
— А защо палачът убива именно сега и именно поред? Всички престъпления са извършени преди две и половина-три години. Приблизително. Кога е разбрал кой е престъпникът? Разбираемо ли говоря?
— Не много — отвърна Гордеев. — Ти се вълнуваш, момичето ми. Хайде, успокой се и започни изложението си от самото начало.
Той забеляза как затрепериха пръстите й, стискайки нервно цигарата. Полковникът знаеше, че неочакваната мисъл, внезапната догадка винаги караше Анастасия да се вълнува. Наистина, нищо на света за нея не беше по-важно и по-интересно от работата й.
— Добре, тръгваме от началото. След извършването на последното престъпление, ако разбира се, съм изчислила правилно, са изминали две и половина години. Въпрос: кога на палача е станало известно за всичките тези престъпления? Защо убива извършителите им почти едновременно? Създава се впечатлението, че е разбрал за тях едва сега, при това за всичките наведнъж. Ако е узнавал за престъпниците и ги е намирал постепенно, то защо не се е разправил с тях, още когато си е изяснявал личността им? Защо е протакал толкова време? А ако не е протакал, значи някой друг е събирал тези сведения, натрупвал ги е и сега ги е предал накуп в ръцете на палача. Може би дори го е наел да види сметката на гадовете. Но не разбирам защо информацията не е била предадена на милицията. Нима палачът или неговият възложител толкова люто ни мразят?