— Чух, че Коновалов се опитал да ви примами на служба при себе си?
До преди секунди бяха разговаряли за съвсем обикновени неща и
преходът се оказа толкова рязък, че Настя дори не разбра веднага за какво става дума.
— Имаше такова нещо — кимна тя.
— И вие сте му отказала. Интересно защо? Не ви ли се иска да работите в Главното управление? Или не ви харесва самият Коновалов?
— Бих го казала другояче. Иска ми се да работя на „Петровка“ и ми харесва Гордеев. Както е известно, по-хубавото е враг на хубавото.
— Мога ли да сключа споразумение с вас? — попита Заточний.
— Опитайте — усмихна се Настя.
— Ако някога решите да напуснете Гордеев, преди всичко си помислете за мен. Договорихме ли се? Това не означава, че вие обещавате непременно да дойдете в моето ведомство. Но аз искам на първо място да си помислите за работа при мен, а след това да разгледате и другите предложения.
— Говорите така, сякаш ще стане опашка от претенденти за моята особа. Освен Коновалов, никой друг не ми е предлагал да си сменя местоработата.
— Това е така, защото всички познават Гордеев и им е ясно, че е напразна и безнадеждна работа да подмамваш кадрите му. Просто така никой не напуска полковника.
„Да, същите тези думи чух и от Коновалов. Буквално същите думи“ — рече си Настя.
— Защо съм ви, Иван Алексеевич? Вашата организирана престъпност е прекалено тясно свързана с икономиката, а аз нищо не разбирам от нея. Вече съм ви казвала, че ми прилошава от всичките тия икономически премъдрости.
— Искате ли да ви докажа, че не сте права? В течение на десет минути.
— Ами, да, пак ще започнете да ме уговаряте, че могат да се намерят пет умни книжки и да се усвоят основните им правила, а след това за една година да се вникне в тънкостите. Говорил сте ми това. Не ми е интересно.
— Давате ли ми десет минути? Готов съм да се басирам на кутия портокалов сок.
— Става. Слушам ви. Аз обичам портокалов сок.
— Аз също. И съм сигурен, че ще ви се наложи да ми го купите. Та, ето какво, Анастасия. В нашето управление се провежда оперативна разработка на голяма организирана група, която трупа пари от контрабанда на наркотици, оръжие и жива стока. Занимаваме се с нея вече година, но за нашия бранш това не е много дълго време. Знаете, че организираните групи се разработват с години.
— Разбира се — кимна Настя.
— Тази група си има междинни бази в редица области. И тези области са седем. Да ги назова ли?
Тя рязко се спря и го изгледа.
— Сериозно ли говорите?
— Абсолютно. Та, какво, да изреждам ли областите или не е необходимо?
— Не е нужно. Вярвам ви. Излиза, че съм нагазила във вашата епархия.
— Ами, вие си имате свой интерес, серия трупове. Не се чувствайте виновна, просто не сте знаела.
— А Коновалов! — с досада възкликна Настя. — И той ли не е знаел нищо? Ние сме навлезли в територия, където работите вие, мотаем ви се из
краката, пречим ви. Нещо провалихме ли ви?
— Засега не сте успели — усмихна се Заточний. — А Семьонича не го обвинявайте. При нас от веки веков дясната ръка не знае какво върши лявата. Не сме се развикали от всеки ъгъл, че провеждаме оперативни мероприятия в тези региони. Но не намирате ли, че сам по себе си фактът е прелюбопитен? И ако работехте при мен, а не в криминалното управление, то вашите многобройни трупове далеч по-рано биха се сраснали с моите контрабандисти. А за да се очертаят районите, където се подвизава вашият прословут палач, съвсем не е необходимо да се знаят основите на икономическата теория. Достатъчно е да си само Каменская. Е, какво? Спечелих ли сока си?
— Какъв предпочитате? „Яффа“ или „Уимбълдън“?
— „Севън дей“.
— Направо ме нокаутирахте, Иван Алексеевич. Вижте какво се получава: някой се възползва от ситуацията с маниака и серийните убийства, за да вдигне скандал и да предизвика пълна смяна на ръководството в правозащитните органи. Логично ли е?
— Логично. Или поне за това говорят вашите справки за кадровите промени.
— Вие виждал ли сте ги?
— И дори съм ги чел. Изпросих ги от Коновалов. Между другото, тези справки са го впечатлили много.
— Оставете това — махна с ръка Настя. — Всичко се оказа напразно. Надявах се чрез анализа на кадровите промени да предвидя пътя на палача, а по всичко личи, че той въобще не е от средите на нашите сътрудници. Колко работа отиде по дяволите. Иван Алексеевич...