— Да? Искахте нещо да ми кажете?
— Не. Просто така.
— И все пак?
— Нали ви казах — просто така. Това не би могло да бъде.
— Не мога да ви позная, Настя. Нали точно вие твърдяхте, че така не бива да се разсъждава. Нали точно вие стотици пъти сте ми повтаряла, че е възможно всичко да се случи. Трябва само да му се измисли обяснение. Та, какво искахте да ми кажете?
— Бих искала да разбера какво е било отначало, а какво — после. Оглеждани са били районите, където е имало скандални неразкрити убийства, провокиран е бил скандал и под такъв предлог са сменяли ръководителите и са назначавали други, корумпирани, а после в тези райони са организирали своите бази. Така ли?
— Вероятно. Във всеки случай, това е твърде правдоподобно.
— А не обратното?
— Не разбрах.
Заточний се спря и обърна към нея едрото си тяло.
— Не разбрах какво имате предвид.
— Ами, ако първо са били избрани регионите?
— Шегувате се! Не може да бъде.
— Ето, виждате ли? И вие не вярвате.
— Трудно е да се повярва, Настя. Това вече граничи с фантастиката. Да избереш удобен за престъпните си цели район и след това да чакаш да се случи нещо извънредно, за да вдигнеш скандал? Невероятно. Ами, ако не се случи? Така можеш и цял живот да си чакаш.
— Иван Алексеевич, мислите прекалено хубаво за хората. Вие сте романтик.
— А вие?
— По-скоро съм циничка. И съм готова да повярвам, че тези скандални серийни убийства са били извършени преднамерено. Разбирате ли? Умишлено. Те са били част от плана. И тогава ми става ясно, че непременно има човек, който знае за това и познава тези, които са организирали и извършили престъпленията. Аз изхождах от това, не за палача издирването на убийците е въпрос на разкриване на престъпленията. Затова се и опитвах да го намеря сред сътрудниците на милицията, затова и мислех погрешно, че жертвите му са от хората, фигуриращи в оперативните материали. А в действителност това би могло да се окаже само въпрос на осведоменост. Звучи чудовищно, нали?
— Като че ли да — промърмори Заточний. — Човек не може да ви упрекне в липса на фантазия. Хайде, доразвийте мисълта си. Кой е този ваш палач и защо в такъв случай унищожава тези наемни убийци.
— Страхува се от разобличение.
— И защо се е застраховал точно сега? Та нали убийствата са били извършени отдавна. И след това, защо устройва тези ритуални игрички. Убил си — убил и край. Защо на всяка цена трябва да се покаже, че това са именно тези хора, които са извършили отдавнашните убийства? За кого е предназначен целият този спектакъл?
— Трябва да си помисля — рече много сериозно Настя. — Не съм
готова да ви отговоря веднага.
— Помислете — съгласи се Заточний. — А за да мислите по-лесно, ще ви кажа още нещичко. По тези контрабандни историйки на разработка при нас се намираха някои персони, които несъмнено ще представляват интерес за вас.
— Например?
— Например някой си Олег Иванович Юрцев. Чувала ли сте за такъв?
— Иван Алексеевич, не ми вадете душата — примоли се Настя. — Кажете ги веднага. Кой още? Мхитаров? Изотов? Малков? Лученков?
— И даже Семьонов. Целият отбор на Малков, начело със самия него. Според нашите разработки те се считат отговорни за всеки от регионите. Нещо като куратора.
— Но те са шест — бързо съобрази Настя, — а регионите са седем. Или може би греша?
— Седем са. И трябва да има още един куратор. Но засега той не ни е известен. По тази причина, драга Анастасия Павловна, аз ви моля за приятелска услуга. И ще смятаме, че сме квит. Подсказах ви това-онова за вашите трупове, помогнете ми и вие.
— Надценявате ме — поклати глава тя. — Едва ли ще мога. Нищо не разбирам от вашите работи.
— Ами, опитайте. Не съм ви началник и няма да ви наказвам за неизпълнена задача.
— Иван Алексеевич, излиза така, че палачът първо се е разправил с кураторите и чак след това се е заел с убийците. Не разбирам защо го прави.
— И аз не разбирам — въздъхна Заточний. — Отначало си помислих, че конкурентна фирма отстранява кураторите, за да заеме местата им. След това си помислих, че това го прави не конкурентна фирма, а шефът на цялата тази банда, защото не е доволен от тяхната работа. Дори допуснах, че кураторите са замислили дворцов преврат с цел да изместят главатарите, а главатарите са се усетили навреме и са потушили бунта още в зародиш. А сега не знам въобще какво да мисля. Написах докладна, в бригадата на Коновалов се включват и наши сътрудници. Да се надяваме, че със съвместни усилия все нещо ще постигнем.