— Какво се иска от мен? — попита той.
— Изпълнение на моите поръчения, нищо повече. Трябва да работите за мен така, както сте работил за Павел.
— Ами, ако той се върне?
— Какво означава „ако“? — благодушно се усмихна мъжът. — Павел непременно ще се върне. Не се и съмнявайте. И вие ще продължите да работите с него, както и преди. Но заедно с това ще работите и за мен. И нищо няма да споменавате на Павел. Това впрочем е и всичко. Направете избора си, Михаил Давидович. Да, и още нещо. Незабавно ми се обадете, когато Павел Дмитриевич се върне. Аз ще се погрижа за вашата безопасност и още щом Сауляк се появи, ще направя всичко необходимо да не се срещнем случайно пред прага на вашия гостоприемен дом. Та, какъв е вашият отговор?
— Съгласен съм — въздъхна Ларкин. — Вие не ми оставихте избор.
— Защо говорите така, Михаил Давидович? — укорително поклати глава събеседникът му. — Избор винаги има. Вие можете да се откажете и да се предадете на органите на правосъдието.
Естествено, такъв избор никак не устройваше Миша. Нима за това години наред си бе изграждал този малък комфортен свят, за да се окаже изведнъж зад решетките? Не, не и не!
— Какво трябва да направя?
— Засега нищо. Почивайте си, събирайте сили, поддържайте формата си. В най-близко време аз ще се свържа с вас и ще ви поставя задачата.
— Сигурен ли сте, че тя ще ми е по силите?
— Разбира се. Вече сте го правил, и то доста успешно. С мен ще ви е много по-лесно да работите, отколкото с Павел, защото аз ще ви снабдя с цялата предварителна информация за човека, с когото ще ви се наложи да контактувате. Така че, гответе си и изхвърлете от главата си ненужните съмнения.
Този разговор се бе състоял преди четири дена. И ето, че четвърти ден Миша си седеше вкъщи, по-точно казано, лежеше на мекия удобен диван, поставил ръце под главата си и втренчил поглед в тавана. Никак не му се харесваше това, ама никак. Нямаше и с кого да се посъветва. Павел не излизаше на връзка, а Ларкин не знаеше къде да го търси. Нямаше нито адреса, нито телефона му. Така бе било винаги. Дори и при най-остра необходимост той никога не би могъл да открие своя шеф.
Веднъж преди доста години Павел му беше казал: „Ти, Михаиле, разбира се, си специалист от висока класа, но помни, че може да се намери някой, който е по-силен. Природата те е надарила, тя е щедра и мнозина дарява, при това на някои дава повече, отколкото на останалите. Аз напълно допускам, пък и ти трябва да допускаш, че твоята дарба не е най-мощната. И ако по-надарен човек започне да работи срещу нас, той ще съумее да те накара да разкажеш това, което знаеш. Дори няма да успееш да мигнеш и вече всичко ще си му разказал. Затова е по-добре да знаеш по-малко.“
Друг на негово място навярно би започнал да възразява, но само не и Ларкин. Той много добре знаеше как хората издаваха всичките си мисли, след като ги обработеше.
„Дали да потърся сега Павел? Правилно ли е да искам съвет от него? Ами, ако оня човек разбере и се разсърди? Ако даде ход на тези ужасни записи — и магнетофонни, и на видеолента?...“ Михаил се опитваше да разсъждава трезво и да си изясни кой е по-опасен за него — Павел или новият му познат. И по всичко личеше, че не е Павел. Макар че, щом материалите, които му бяха показани, не са били само в един екземпляр, то би било напълно възможно и Павел да има копия от тях. И тогава какво излизаше? Ако откажеше да работи за другия, той щеше да ги публикува или нещо подобно. Ако пък Павел разбереше, че Миша работи за него, също можеше да го подхлъзне на динена кора. От трън — та на глог.
Оставаше само едно — да се надява, че всичко ще му се размине. „Слуга на двама господари?! Че какво? В световната литература тази ситуация е описвана милиони пъти. И винаги се е получавало така, че слугата-плут е надхитрявал стопаните си и е излизал като победител от нея. Ненапразно казват, че умното теле от две майки бозае. Може би трябва да рискувам?.“
Мрачните му размишления бяха прекъснати от телефонен звън.
— Искам да се запиша за сеанс — прозвуча истеричен женски глас в слушалката. — Бих желала за утре, ако е възможно. Налага ми се срочно, защото обстоятелствата са особени.
Всичко беше ясно. Сигурно жената бе узнала за измяната на своя съпруг току-що или преди няколко часа. Веднага бе седнала пред телефона да звъни на приятелките си и да им разказва за „този мерзавец“. И някоя от тях я беше посъветвала да отиде при известния психотерапевт, който моментално ще премахне душевната й болка. Обстоятелствата й били особени! Като че ли само на нея съпругът й изневерява. С такива дамички се работеше лесно. Ларкин им възвръщаше душевното спокойствие само за два сеанса. По хиляда долара за сеанс.