— Сгрешила сте — реже вежливо Миша. — Вероятно търсите Михаил Давидович? Но той вече има друг номер.
— Какъв е? — запита измамената жена.
— Не го знам. Поставиха ни нова АТЦ и промениха всички номера. Сега този е моят номер.
— А откъде тогава знаете, че търся Михаил Давидович? — стана подозрителна тя.
— Не сте първата — усмихна се Миша. — По цял ден го търсят. И други искат да ги приеме.
— Но в такъв случай Михаил Давидович би трябвало да ви остави новия си телефонен номер, за да го давате на тези, които му звънят — не мирясваше дамата.
— Трябва да ви разочаровам. Вашият Михаил Давидович не ме е молил за съвети. И вас също. Всичко хубаво.
Ларкин остави слушалката и горестно изкриви устни. Парите отлитаха изпод носа му. Но Павел категорично го бе предупредил да прекрати терапевтичната си практика. Окончателно и безвъзвратно. И Миша не смееше да наруши заповедта му. Та нали Сауляк можеше да се върне всеки момент. Така и беше казал: „Пак заминавам, но този път за кратко време — седмица-две.“ Вече бяха минали две седмици. Павел все още го нямаше, но би могъл да се обади буквално всяка минута.
Михаил с тъга си помисли за Галя — мило и симпатично момиче, пухкаво и апетитно. Би могъл да я повика по телефона. Тя бе наивничка, добра, открита и душата му си почиваше в нейно присъствие. Допадаше му и в леглото — не беше взискателна, не му отнемаше много сили, пък и време също. Беше й необходим не като чукач, а за да поддържа самочувствието й. Че как иначе — такъв интересен мъж, на възраст, образован и с пари. Може би наистина трябваше да й се обади? И тя сигурно щеше веднага да пристигне.
Ларкин се претърколи на една страна и посегна към телефона, който се намираше на пода до дивана.
— Къдричке — измърка в слушалката, — неочаквано вечерта ми се оказа свободна. Ти как си?
„Как си?“ Иска ли питане. Разбира се, че незабавно ще хукне към него. Какво да донесе? Да похапнат? Непременно. Тя знае какво обича Миша и пътьом ще го купи.
Но въпреки всичко, Ларкин искаше да се покаже като джентълмен. Една жена не биваше да се охарчва заради него.
— Ще ти дам парите, като пристигнеш, така че не се скъпи — разпореди се той. — За нас с теб — само най-хубавото.
„Ето това е — каза си, след като затвори. — Трябва да се поукраси тревожното чакане с хубава храна и нежни женски ласки. Защото не се знае накъде ще се обърнат нещата утре.“
% % %
Докато Михаил Давидович нервничеше и се измъчваше, лежейки на мекия си диван, полковник Гордеев и неговите двама помощника си блъскаха главите как да го открият. Или поне да си изяснят кой е той.
Юра Коротков, зафиксирал срещата на генерал Минаев с непознатия мъж с тъмни очила, в този момент беше сам и не можеше да проследи и двамата. Оставаше му единствено да се надява, че Антон Андреевич ще го потърси пак.
— На Минаев не му се харесало, че посетих приятеля му Александър Семьонович — съобщи полковник Гордеев на Коротков и Селуянов. — Той веднага намерил свои хора сред съответните ръководства и се поинтересувал дали не сме му организирали външно наблюдение. Явно се е подскрежил. Нищо, нека сега се помъчи над въпроса откъде ни е известно за дружбата му с Чинцов.
— А сигурен ли сте, че те са тясно свързани? — попита Коротков. — Ами, ако това в действителност е била случайна среща?
— Ако е била случайна, той не би се разтревожил и не би се втурнал да проверява дали не сме му изпратили съгледвачи. Ние с вас знаем, че нямаме право да го правим, и той иска да ни уличи в незаконни действия. А защо му е това, ако е чист? Суетата, деца мои, винаги е по-красноречива от всякакви думи. Аз специално ходих при Коновалов и му разказах за подозренията си. Коновалов е нормален честен мужик и не може да не предаде нашия разговор на своя другар. Той вярва на Минаев като на самия себе си. Пък аз исках да видя какво ще се пръкне от това. Ето, че видях. Убедих се, че на Минаев не му е чист косъмът. Може би във връзката му с Чинцов няма нищо криминално и той се е хванал във възможността да ме прекара и да ми отклони вниманието към нещо друго. Излиза, че нещо друго все пак има. Антон Андреевич се е забъркал в някаква каша. Или се готви да се забърква. Затова изважда козовете от колодата и си ги пъха в ръкава.
— Странна му е логиката — сви рамене Коля Селуянов. — Първо ни моли за помощ и иска да му докараме човек от Самара, а след това се готви да ни погоди мръсен номер. Не е по мъжки.
— Но затова пък е много модерно — отбеляза Коротков. — Напълно в духа на нашето време: да помолиш някого за нещо, да го използваш и да го изхвърлиш поради непотребност. Нали гледаш телевизия — всички така постъпват. Предават своите наляво и надясно.