Настя се консултира със специалисти и те единодушно я увериха, че истинският майстор на хипнозата — а съдейки по всичко, Ларкин наистина беше майстор — кодира съзнанието със специални думи и никой освен него самия не може да изведе съответния човек от транса. Нямаше съмнение, че същото се бе случило и с Кирил Базанов. След убийството на шантажиста Ларкин се беше срещнал с него, беше го извел от транса, бе блокирал паметта му и след това той вече нищо не си спомняше. А след разстрела на Лученков Михаил Давидович не бе успял да се добере до Кирил, който беше задържан на местопрестъплението, и той добросъвестно, макар искрено да недоумяваше защо, бе разказал за „гласовете, които му повелявали...“
Нещата се нареждаха така, че от Князев не се получаваше никакъв свидетел. Не можеше нищо да се узнае от него, а ако се узнаеше, не би могло да се докаже. Единственото доказателство бяха записите, от които се виждаше и чуваше как Ларкин потопява Виталий в транс и му внушава да убие човека, излизащ от апартамента на петия етаж в трети корпус на номер деветнадесети от улица „Черепанови“. После следваше видеозаписът на който Князев добросъвестно изпълняваше внушените му действия. И накрая добре би било да се запише как Ларкин го извежда от транса. Но от правна гледна точка ситуацията доста издишаше. Нямаше подобни прецеденти. Как можеха да се квалифицират действията на Князев и Базанов? Нито една експертиза не би ги признала за невменяеми. А в закона не се споменаваше нищо за хипнозата. Затова дори и ако се докажеше, че на Базанов и Князев е въздействано чрез хипноза, това не ги избавяше от отговорност. Защото в закона беше казано: „Не подлежи на криминална отговорност лице, което по време на извършването на обществено опасно действие се е намирало в състояние на невменяемост, тоест не е можело да си дава сметка за своите действия или да ги контролира вследствие на хроническо душевно заболяване, временно разстройство на психическата си дейност, слабоумие или болестно състояние.“ С други думи, всичките разстройства трябваше да имат болестен характер. А хипнозата не беше болестно разстройство. И това, което си извършил в състояние на хипнотичен транс, автоматично ти се зачита за вина. Учените-юристи сигурно трябваше да защитят поне сто дисертации, докато измислят правно решение за такива казуси. Но задържаните не можеха да ги чакат. Тяхната съдба трябваше някак да бъде решена.
А в какво би могъл да бъде обвинен Ларкин? Заради какво можеше да бъде подведен под отговорност? Лично никого не бе убил и дори не се бе приближавал до жертвите. Хипнозата беше недоказуема. Говорил бил някакви думи? Че говорете си и вие, никой не ви пречи, само че кой ще ви послуша и ще направи това, което му нареждате. И Ларкин никой не го е послушал. И въобще нищо особено той не е говорил. Обикновена психотерапевтична беседа. Премахвал е стрес. Че какво, да не би да е забранено? А, записът ли? Ами просто си е експериментирал. Правел си е шегички. Баламосвал е доверчивия Князев. И той отишъл да убива? Ама какво говорите? Не може да бъде! И кого? Човека от улица „Черепанови“? Но как е могло да се случи. Брей, че глупаво момче. Че Ларкин му е подхвърлил първия адрес, който му е хрумнал. Той дори си няма и хабер кой живее там.
Гордеев и следователят Олшански спореха до пресилване, опитвайки се да решат какво да правят с Ларкин. Михаил Давидович бе следен непрекъснато и можеше да бъде задържан всеки момент, но те не бяха сигурни трябва ли да направят това, а ако го направеха, то по какъв начин. Нямаше в какво да го обвинят. Едва ли биха успели и да го провокират с нещо. А ако се вземеха предвид необикновените му способности, то успехът на дори и най-ловката и изпитана тактика за разпит ставаше съмнителен.
В крайна сметка решиха засега да не пипат Ларкин.
% % %
— Влизайте, Павел Дмитриевич — каза колкото се може по-приветливо Настя.
Бе успяла да се овладее напълно, да се успокои и да се подготви за този разговор.
— Изглежда, че имате ангел хранител — усмихна се тя. — Значи ненапразно ви измъкнах от Самара. Щеше да ми бъде много неприятно, ако днес ви бяха убили. Познавате ли човека, който се опита да ви застреля?