— Прилича на кошмарна приказка — рече тихо Павел.
Вече му бе съвсем ясно, че репликите му нямат никакво значение. Тя знаеше всичко. И знаеше дори повече от него. „Но как е разбрала? Откъде? Нима Минаев й е разказал всичко? Това не може да бъде!“
— Да вървим по-нататък — продължи невъзмутимо Анастасия. — Минаев започва да ви уговаря да отмъстите на убийците на своя приятел и наставник. Мога да си представя какви думи ви е наприказвал. На моите началници е говорил същото. Че бил офицер и мъж, че не можел да остави неотмъстена смъртта на своя ръководител, в чието подчинение била преминала цялата му служебна кариера. Само че на моите началници той казал, че иска с ваша помощ да се опита да узнае кой е убил Булатников. А на вас какво ви каза? Че знае кой го е убил и иска да му отмъсти? Права ли съм? В действителност той е искал с един куршум да уцели два заека: да очисти тези, които знаят за съпричастието му в гибелта на Булатников, и да застави вас да му покажете цялата си група. И всичко това се е получило.
— Глупости! — твърдо упорстваше Павел.
Ушите му все още бучаха от повишеното кръвно налягане. Той седеше в обичайната си поза, облегнат назад и скръстил ръце на гърдите си. Само че не беше затворил очи.
— Глупости ли? — насмешливо попита Настя, слагайки пред него някакъв лист. — А вие все пак погледнете това?
Павел се пресегна и взе листа. На него имаше изписани шест фамилни имена: Малков, Семьонов, Изотов, Лученков, Мхитаров, Юрцев. Шест фамилии. Липсваше само Евгений Шабанов, имиджмейкърът на Президента.
— Тук са само шестима. Но е имало и седми. Бях почти сто процента сигурна, че седмият е Евгений Шабанов, но много разчитам да го потвърдите. А сега погледнете тук.
Тя плъзна към него няколко снимки. Павел ги разгледа и изстина от ужас. Рита. Гарик Асатурян. Карл. Мъртви. Всичките мъртви. „Този изверг ги е проследил и ги е убил. Оставил е жив само Миша Ларкин. Миша е най-силният и най-безпринципният. Той и сам е достатъчен на Минаев. Боже мой, нима е истина това, което ми разказва?! “
Изведнъж Сауляк почувства огромна слабост и безразличие. „Тя знае всичко. Играе си с мен като котка с полумъртва мишка...“
— Какво искате от мен? — запита измъчено. — Защо ми разказвате всичко това?
— Искам да получа отговори на някои въпроси. Как успяхте да надхитрите хората на Малков? Нали те се опитваха да се доберат до вас още от момента, в който излязохте от затворническата колония. Вие почти три седмици сте живял в Москва и тихичко сте ги премахвал един по един. А те? Защо не са ви докоснали? Да не би да сте се откупил с нещо от тях? Искам да разбера с какво. Искам да разбера защо са престанали да ви преследват тогава. По-нататък. Искам да разбера кой е Ревенко. Защо Минаев е направил всичко възможно да затрудни установяването на самоличността му? Подозирам, че в миналото този човек е имал друго име и на Минаев никак не му се е искало този факт да стане известен някому. Антон Андреевич би предпочел трупът на Ревенко да си остане неидентифициран вовеки веков.
— Това ли е всичко?
— Не, Павел Дмитриевич. Това не е всичко. Искам да разбера защо и как Минаев ви е извикал в Москва. Как ви е открил? Къде сте бил в този момент? По какъв начин е обявил срочното ви призоваване?
— Аз не успях да разговарям с него. Ако вашите хора не ме бяха докарали тук, сега щях да бъда вече при Минаев. Тъкмо се канех да тръгвам.
— Павел Дмитриевич, вече ви обясних, че сте последен в този списък. Минаев е възнамерявал да ви убие. И още не се е отказал. Дори през ум не му е минавало да ви обяснява нещо. Той ви е извикал в Москва и е наредил на Ларкин да намери човек, който да ви убие, когато излизате от жилището си. Точно на пладне. Нима не разбирате? Вие повече не сте му нужен. Той се е обезопасил, открил е цялата ви група, огледал е хората, отървал се е от най-слабите и е оставил жив най-силния. Аз мога да докажа, че Асатурян и Ревенко са ходили в Петербург и са работили с Мхитаров, след което той се е застрелял. Вашият Ларкин е работил с Юрцев и му е пробутал бързодействаща отрова под формата на безобиден транквилант. Ревенко също е имал такива таблетки, намерихме ги в апартамента му. Между другото, историята за произхода на препарата бих искала да чуя от вас. Същият този Ларкин е организирал смъртта на Малков и Лученков. Много се надявам, че ще ми разкажете какво се е случило с Изотов и Семьонов. Кой е работил с тях? Вашата годеница Маргарита? Или някой друг?
Павел взе решение. В този живот повече нищо не му трябваше. Не бе довел докрай делото си, но това беше единственото нещо, за което съжаляваше в момента. Всичко останало вече нямаше нито значение, нито смисъл. Жената със светли очи и бледо лице, седяща пред него в тесния неуютен кабинет, тази жена, която го бе посрещнала пред портала на затвора и го бе докарала в Москва, знаеше прекалено много. Щеше му се само да му разрешат да се върне вкъщи. Или поне да го пуснат оттук.