От автомобила слезе представителен мъж около четиридесетте. Рита му направи едва забележим знак и се отдръпна от витрината. Мъжът я последва и тя го отведе на няколко метра встрани. Към това място нямаше видимост от колата, защото пречеха павилиончетата.
Сауляк сложи на ухото си миниатюрен приемник.
„Вие ли ми позвънихте?“ — чу се мъжки глас.
„Не. Но на срещата с вас изпратиха мен. И така, интересува ли ви човекът, пристигнал от Самара?“
Настана тишина и Павел разбра, че Рита бе започнала да работи. Преди никога не бе започвала така изведнъж. Обикновено около десетина минути водеше най-обикновен разговор, настройваше се към своя събеседник, водейки го към прага на признанието, и чак след това подключваше своите необикновени способности. Днес нервничеше и това беше обяснимо — не беше работила две години, бе отвикнала и вероятно й се искаше всичко да свърши по-бързо. А може би се и страхуваше, за разлика от преди.
Паузата прекалено се удължаваше. Най-сетне от приемника се дочу гласът на мъжа, който изведнъж бе станал вял и безизразен:
„Да, нас много ни интересува Сауляк.“
„Защо ви е той?“
„Отначало бе планирано да бъде ликвидиран.“
„А след това?“
„След това беше решено да бъде използван. Искат да се договорят с него.“
„Как именно искат да го използват?“
„Искат да повлияе на някои хора. Да ги сплаши и да ги накара да променят решението си. Той знае много за тези хора.“
„Тоест, вие искате да го използвате за шантаж?“
„Да.“
„Само за шантаж? Или и за още нещо?“
„Не, само за това.“
„Предайте на своите приятели, че той е съгласен, но при условие, че ще му осигурите свобода за придвижване. Не се опитвайте да го търсите сами, кажете ми телефона си, той ще ви позвъни.“
„Да, да... Три-седем-пет-нула-три-нула-шест.“
„Фамилия?“
„Чинцов.“
„А име и презиме?“
„Григорий Валентинович.“
„Нещо друго?“
Отново възникна пауза. След това прозвуча гласът на Рита:
„Вие не ми казахте всичко. Говорете.“
„Да. Има една жена.“
„Каква жена?“
„Жената, която беше с него. Неговата близка. Те се интересуват и от нея.“
„Предайте им да забравят за тази жена. Тя няма нищо общо тук. Запомнихте ли? Трябва да забравят за нея.“
„Добре.“
„Кой още търси Павел?“
„Н-не знам.“
„Лъжете. Помислете и ми кажете кой още се интересува от него.“ „Соломатин.“
„Кой е той?“
„Човек от екипа на Президента.“
„Името и презимето му?“
„Вячеслав Егорович.“
„И за какво му е Павел?“
„Не знам. Наистина не знам.“
„Вие виждате ли ме?“
„Да... Виждам ви.“
„Как изглеждам?“
„Среден ръст. Руса коса. Късо кожухче, светло.“
„На колко години съм?“
„На около тридесет.“
„Грешите. Аз съм висока брюнетка към четиридесетте. В дълго палто от норки. На долната си устна имам малък белег, забележим е, но не ме загрозява. Когато говоря, заеквам леко. Съвсем лекичко. Ясно ли е?“
„Да, добре.“
„Кой е другият в колата?“
„Моят помощник.“
„Име?“
„Николай.“
„Него ще го питат ли за мен?“
„Не знам. Сигурно ще го питат.“
„Кажете му, че дребничката жена с късото светло кожухче е случайна минувачка, която аз съм помолила да ви доведе от павилиончето до мен. А вие сте разговарял с мен, онази жена си е отишла, тя не ме познава въобще. Всичко ли разбрахте?“
„Да.“
„Аз си тръгвам, а вие ще останете тук още няколко минути. Пребройте бавно до триста и можете да се връщате в колата. Предайте на Чинцов нашите условия. Павел ще му позвъни утре в десет сутринта. И помнете: той е съгласен да ви сътрудничи, но ако се опитате да го прекарате, ще ви се наложи да съжалявате за това. Павел не е от бъбривите, но е отмъстителен.“
„Да. Ще предам всичко.“
„Отивам си. Започвайте да броите.“
Рита премина покрай самия Павел. Тя следваше съвсем точно инструкциите му и не тръгна по тротоара край колата, в която чакаше
Николай, а свърна рязко зад павилиончетата. Шабанов послушно остана да брои в тъмнината и Сауляк доволно си отбеляза, че Рита не бе загубила своите способности. Всичко бе направила точно както трябваше.
Проследи я с поглед, докато светофарът светна зелено и тя премина от другата страна на улица „Профсъюзна“. После, стъпвайки леко и безшумно, Сауляк отиде до своя сааб, качи се в него и потегли към пресечката с улица „Генерал Антонов“, където трябваше да дойде Рита.