Свенлива усмивка озари миловидното й лице.
— Разбира се, Паша. Ти означаваш за мен много. Мислех си, че отдавна си се досетил за това. Нима съм се заблуждавала?
— Не, не съм се досетил. Беше ми необходимо да проживея две години далеч от теб, за да го разбера. Знаеш ли, ти ми липсваше много. Много. А аз на теб?
— Умирах без теб — изрече простичко Рита. — Къде се беше дянал цели две години?
— Бях надалеч. Вече няма значение къде съм бил. Важното е, че се върнах. Повече няма да те напускам.
— Дори и сега?
— Дори и сега. Да вървим да спим, момичето ми.
ШЕСТА ГЛАВА
Чинцов с нетърпение очакваше да стане десет часа. „Как всичко се преобърна! Който търси, намира. Работата е ясна, никой не обича мизерията и Сауляк е решил да изкара пари. Че какво, похвално намерение. Разбира се, че живият съратник е по-добър от мъртвия враг — от живия поне някаква полза има. Щом си предлага услугите, значи не се готви да пакости. Трябва да изстискам от него всичко, което мога, а после ще видим какво ще стане. Може би ще успея да го вербувам за своя екип.“
Шабанов му бе позвънил късно вечерта и бе казал, че идва веднага. Чинцов бе разбрал, че се е случило нещо, но дори не бе и предполагал каква новина ще му донесе Евгений. Най-много го бе заинтересувала онази жена. Дали пък тя не беше роднината на Сауляк, която го бе посрещнала в Самара?
— Една такава слабичка блондинка, нали? — бе запитал.
— Не — беше поклатил глава Шабанов. — Атрактивна брюнетка, малко заеква. Но долната си устна има мъничък белег.
— Значи не е тя — разочаровано бе въздъхнал Чинцов. — Не би било лошо да намерим онази роднина. Може да ни се окаже от полза. А ти защо си толкова унил, Женя? Да не би да си ударил някоя чашка от страх?
— Нищо не съм пил — бе се намръщил Шабанов. — Просто нещо ми е лошо. Някаква слабост, сам не разбирам какво точно ми е.
— Може би се разболяваш?
— Възможно е. В главата ми е такава мътилка, сякаш три нощи поред не съм спал.
— Добре, добре. Да оставим това сега. Важното е, че утре Сауляк ще ми позвъни. Хитрец е той, знае си интересите. Николай ми каза, че Сауляк бил засякъл него и Серьожа. Изглежда този момък правилно е решил, че е по-добре вместо да се крие от нас, да търси приятелството ни. Така се нареждат и неговите, и нашите работи.
Шабанов си бе отишъл, а Григорий Валентинович бе прекарал една безсънна нощ, премисляйки как най-добре да проведе разговора с неуловимия Сауляк. Беше от ясно по-ясно, че той ще поиска пари за услугите си. Може би трябваше да го посплаши и да го накара да склони на по-нисък хонорар? Или пък да се престори, че не знае нищо за него, да не стане подозрителен. Май че беше най-добре да му заплати щедро, а после
да го сгащи в нещо, когато съвсем не очаква.
Чинцов скочи от леглото още преди зазоряване и се втурна към кухнята да приготвя закуска за жена си и дъщеря си. Не че беше кой знае какъв домошар и любещ съпруг, а просто нямаше търпение те да закусят и без много да се помотават, да се измитат от къщата. Те вечно се суетяха, гиздеха се с часове и дори едни скапани яйца изпържваха за не по-малко от четиридесет минути.
Дъщеря му беше студентка, но сега не бяха ония времена, когато обучението във вузовете беше безплатно, но отсъствията от занятия ти излизаха доста солени. Днес ще влезеш на куково лято в безплатен вуз, а в платеното обучение никой не ти обръща внимание на дисциплината. Плащай си семестъра и прави каквото си искаш, можеш и въобще да не ходиш на лекции — важното е да си вземеш изпитите през сесията.
Дъщерята на Чинцов никак не обичаше да става рано и отиваше в своя платен институт за втората, а понякога и за третата лекция. Жена му също не си даваше зор да отиде навреме на работа, а на Григорий Валентинович никак не му се щеше да разговаря със Сауляк в тяхно присъствие. Това трябваше да бъде избегнато.
— Ай, Гриша — проточи глас жена му, вмъквайки се в кухнята по халат, от който се подаваше бархетна нощница. — Да не би да имаме днес някакъв празник?
— Ами, просто така — с привидно безгрижие отвърна Чинцов, — нещо не ми се спеше и затова станах по-рано. Върви да се измиеш, закуската вече е готова.
Жена му се скри в банята, а той се отправи да буди дъщеря си. Това не бе проста работа и изискваше голяма издръжливост. Лена беше разглезена и капризна девица, а за вежливо отношение към по-възрастните или поне към родителите си и дума не можеше да става.