Беше се родила в годините, когато по съветските екрани триумфираха филмите за Анжелика и нейните многобройни любовници. И не беше чудно, че семейство Малкови бяха дали на своето момиченце името Анжелика — тогава то бе било много модерно. Но вместо сексапилна блондинка с нежни устни и стройна снага, Анжелика бе израснала като дебела, уродлива и невероятно разпусната самка. Тя отрано беше разбрала, че е доста далеч от еталона за женска красота, но бе решила да компенсира този свой недостатък с имитация на собствена сексуална привлекателност.
— Каква е разликата дали съм красива или не — говореше на приятелките си. — Важното е, че момчетата с удоволствие се чукат с мен.
Приятелките й вярваха на нейните думи, защото с очите си виждаха, как на забавите и на купоните момчетата се уединяваха с Анжелика, докато в същото време много по-привлекателни момичета си оставаха без внимание от тяхна страна. Откъде можеха да знаят, че тя разполага с широк асортимент от трикове-примамки, с които ловеше доверчивите глупаци. Основният й номер беше този за обзалагането.
— Познавам двама души — говореше със заговорнически шепот, — които се басираха за теб и за мен.
— Как така са се басирали? — чудеше се момъкът.
— Много просто. Единият твърди, че не можеш да спиш с мен, а другият — обратното.
— Че защо да не мога? — възмущаваше се младежът.
— Защото съм дебела и грозна. Той мисли, че няма да ти стане оная работа. А парите са големи. Ако успея да те вкарам в леглото, другият ще ми даде част от спечеленото. Виж какво ти предлагам. Сега ще отидем в съседната стая, ти не се бой, ще ти помогна, аз ги умея тия неща. И няма никаква опасност, вземам предпазни средства, дори няма да ти се наложи да мислиш за нищо. Тук постоянно някой надниква зад тази врата, така че на онзи човек непременно ще кажат, че ти се е вдигнал, и че си ме изчукал. После ще си поделим парите, които ще ми дадат. Съгласявай се, те не са никак малко.
Кой мъж не би се съгласил при такъв комплект от условия? Жената сама се предлага, обещава помощ, ако нещо не е наред, няма да ти се надсмива и да издевателства, ако възникнат проблеми, сама се предпазва, няма никакви претенции, че на всичко отгоре и ти плаща.
Така Анжелика бе започнала на петнадесет години, харчейки за своите сексуални занимания всичките пари, които се изхитряваше да изкопчи от своите благосъстоятелни родители. На седемнадесет тя все пак бе забременяла и майка й, след като хубавичко я бе шамаросала, се бе отправила към лекаря да урежда документите за аборт. На двадесет Анжелика се беше развела с втория си мъж и се бе пристрастила към наркотиците. А към двадесет и петте вече бе станало опасно да я пускат да излиза от къщи. Тя се бе превърнала в някаква смахната, която в ума си имаше само три неща: обилна и вкусна храна, секс от всякакъв вид и качество и хероин. Последното май беше най-опасно, защото струваше скъпо, а разпуснатата Анжелика не признаваше никакви прегради по пътя към реализацията на своите въжделения. Тя помиташе тези прегради с безогледността на абсолютния цинизъм и с мощта на танкова дивизия.
Миша Ларкин се появи пред прага на голямата къща, в която живееше губернаторът, с огромен букет рози в ръце. Очакваха го, защото той предварително бе позвънил по телефона и дълго бе разговарял с майката на Анжелика.
— Казвам се Аркадий Гринберг — вежливо й говореше Миша със своя приятен баритон. — Знаете ли, аз се запознах с Анжелика преди няколко години, когато гастролирах във вашия град.
— Вие артист ли сте?
— Не съвсем. Аз съм музикант, свиря в симфоничен оркестър. Та, едни мои приятели ми казаха, че Анжелика се била променила много. Не съм сигурен дали ме разбирате...
— Разбирам ви много добре — усмихна се губернаторшата. — Сега съм принудена да си стоя вкъщи и да я пазя. Само за малко да ме няма — тя изчезва нанякъде и всеки път никой не знае какъв край ще имат похожденията й. Нали виждате, Аркадий, нищо не скривам от вас, пък и без друго, целият град вече знае за нашето нещастие. Нищо не можем да направим, за да разрешим този проблем.
— Трудно ми е да повярвам — добави в гласа си още малко ужас и обърканост Ларкин. — Знаете ли, ние имахме романтична връзка и ми се струваше, че Анжелика ме обича истински. Аз почти съм сигурен, че бих могъл да пробудя у нея онова хубаво нещо, което тя притежава и винаги го е притежавала. То не би могло да изчезне. Просто не всеки е способен да го види.