„Нямам повече работа тук — помисли си Михаил Ларкин, докато се събличаше да си ляга. — Утре си отивам у дома.“
% % %
Не бяха успели да изчезнат от вестниците ехидните коментари по адрес на депутатите от Държавната дума, блъскащи жените си под бързо движещи се автомобили, когато се появиха вледеняващите кръвта съобщения за трагичната смърт на кандидата за президент, застрелян от собствената си дъщеря-наркоманка.
Прочитайки за това в пресата, Вячеслав Егорович Соломатин въздъхна с облекчение. Шабанов вече бе отстранен от пробега, а сега и кандидатите за президентския пост ставаха с един по-малко. Съдбата се грижеше за Лидера и му помагаше в нелеката праведна борба.
През този ден Президентът публично беше заявил, че към края на седмицата създадените от него комисии за решаване на чеченския въпрос ще докладват своите съображения. Доколкото му било известно, щяло да има седем варианта за изход от кризата, но самият той имал и свой личен — осми вариант.
Соломатин тържествуваше. Бе успял да се добере до Лидера с това решение и Лидерът го беше забелязал. И не просто го бе забелязал, а и му беше благодарил. Вячеслав Егорович не бе пропуснал да напомни на Президента за старото им познанство. Държавният глава, разбира се, се бе усмихнал приятелски и си бе дал вид, че си спомня всичко, че всъщност въобще не е забравял за него, но по всичко си бе личало, че не го помни. Само че това не беше от особено значение — главното бе, да го забележи сега и да не го забравя повече.
И Вячеслав Егорович си помисли още, че ненапразно Владимир Булатников толкова бе хвалил своя помощник Павел Сауляк. „Умее момчето да работи, и дума да не става. Как ли се е изхитрил да се докопа безшумно до документа? Един дявол го знае. Жалко, че го няма сега Булатников. Някога човек по всякакъв въпрос можеше да се обърне към него. За Булатников невъзможни неща не съществуваха, стига да си платиш. Само да бих могъл да назнача Павел на служба при мен!“
Но Соломатин разбираше, че за това няма да му излезе късметът. Павел не беше от хората, които ще ти паднат в ръцете, изплъзваше се винаги, дори и лицето си не показваше. Звънеше само по телефона и получаваше хонорара за своята работа чрез специален тайник.
% % %
Соломатин и Булатников живееха в един и същи вход. Те едновременно се нанесоха в новите си апартамента, когато току-що построената сграда се заселваше с ръководни кадри и партийни дейци, затова нямаше нищо учудващо в това, че голям началник от КГБ и функционер от градския комитет на партията се оказаха съседи по етаж. Те бързо се сдружиха, обменяйки си инструменти за смяна на брави и патрони, за забиване на дюбели и за окачване на полилеи. Ходеха си на гости, понякога водеха и съпругите си, по едно време дори синът на Соломатин ухажваше дъщерята на Булатников и двамата съседи шеговито обсъждаха перспективата да се сватосат.
А след това на Вячеслав Егорович нещо не му потръгна. При избора на поредната приятелка на своето сърце и тяло той бе направил непростима грешка. Дамата се оказа бодлива, прилепчива и въпросът за развода на партийния любовник бе поставен от нея повече от категорично. При това, тя изобразяваше страстна любов, абсолютна невъзможност да живее разделена от любимия си и твърдо намерение да си отиде от този свят, в случай че не се възсъединеше с единствения мъж на нейния живот. И ненатрапчиво, но доста прозрачно намекваше, че в предсмъртното си писмо, което неминуемо ще попадне в ръцете на компетентните органи, ще разкаже защо не желае повече да живее. Тази перспектива никак не зарадва Соломатин. По всичко личеше, че съпружеската му изневяра щеше да стане достояние на всички, а това автоматично означаваше, че трябваше да се прости с партийната си кариера.
След като една вечер си бе пийнал порядъчно количество водка, Вячеслав Егорович сподели болката си със своя добър приятел и съсед. Разказа му, че цял живот е бил много внимателен и предпазлив във връзките си с жени, а сега изведнъж се беше насадил на пачи яйца. Владимир Василиевич се окашля, захапа за момент долната си устна и каза, че безизходни ситуации няма. И каза още, че ако партийният деец Соломатин е готов да съдейства на Московското управление на КГБ в работата му по изключването от редовете на КПСС на няколко другари, то той, Булатников, ще му помогне в решаването на дамския въпрос.
След известно време влюбената дама рязко престана да телефонира на Вячеслав Егорович, а на неговите позвънявания с напрегнато и виновно гласче отвръщаше, че е осъзнала колко е била неправа, че повече няма да иска нищо от него. И въобще май било по-добре да скъсат, за да не разрушават едно здраво съветско семейство. Соломатин беше напълно съгласен с това — действително беше по-добре.