Но го измъчваше любопитството и страшно му се искаше да узнае по какъв начин Булатников бе успял да направи това толкова бързо и абсолютно безболезнено. Започна да досажда на съседа си с въпроси, но той само хитровато се усмихваше и си премълчаваше.
Веднъж Соломатин, връщайки се със съпругата си от театър, на две преки от своя дом видя съседа си по етаж, застанал до непозната кола, да разговаря с висок, слаб мъж. Булатников също го забеляза, но не реагира въобще и не прекъсна разговора си. На другия ден Соломатин се отби в апартамента му и след като пийнаха няколко чашки водка, за да отбележат поредния държавен празник — Деня на граничаря — Вячеслав Егорович подхвърли:
— Интересно, на такива страховити мъжкари, като онзи твой познат, дали също всичко им е наред с мацките. Човек не може да го гледа, без тръпки да го побият.
— Остави го на мира! — строго рече Булатников. — Той е моята дясна ръка. Съдбата му не е за завиждане, но момчето не се пречупи, понесе всичко по мъжки. Сега отново работи с мен, само че нелегално. Между другото, своето щастливо избавление от любвеобилната красавица ти дължиш именно на него.
Тук Соломатин не издържа и като пиявица се залепи за съседа си, упорито настоявайки да му обясни какво точно се е случило. Може би под влияние на алкохола и пък защото го беше засегнело ироничното подмятане по адрес на неговия сътрудник, Булатников му разказа, че на младата жена са били предоставени снимки, изобразяващи как тя в самозабрава се чука със съвсем друг мъж — в смисъл, не със Соломатин. И тези снимки много силно подронвали издигнатата от нея теза за неземната любов, всепоглъщащата страст и абсолютната невъзможност да живее без своя единствен мъж Вячеслав Егорович. По такъв начин прилепчивата особа била лишена от своя основен коз — натискът върху съвестта на Соломатин и неговите най-съкровени чувства.
— Ама че кучка! — възкликна гневно Вячеслав Егорович. — Пък аз, глупакът, й повярвах, че наистина обича само мен, съжалявах я, мислех си, че съм й развалил живота.
— Хайде хайде — опита се да го охлади Булатников. — Не бива така. Работата е свършена и това сега е най-важното. Няма защо да я ругаеш.
Соломатин повече за нищо не го попита, но тъй като бе умен и пресметлив човек, досети се, че въпреки всичко, жената му е била вярна, а снимките са някакъв хитър фокус, който е направил кльощавият и възгрозен помощник на Булатников, казващ се Павел.
С годините дружбата им се заздравяваше, сдържаността на Булатников намаляваше, особено след като си пийнеше, и Соломатин успя да узнае, че
Павел Сауляк е изключително способен и по поръчение на Булатников може да прави просто фантастични неща. Наистина, съседът му не споменаваше от какво естество са тия поръчения, държеше си езика зад зъбите, но хвалбите си за Павел не пестеше.
Когато генерал-лейтенантът загина, първият човек, за когото си помисли Соломатин, беше именно Павел. Такъв помощник на него самия беше страшно необходим. Възползвайки се от връзките си, той откри координатите на Сауляк, но още преди да отиде при него с някакво предложение, Павел беше арестуван за някакво особено тежко хулиганство и скоро след това го изпратиха в затвора.
Но Соломатин беше търпелив. Той умееше да чака и твърдо вярваше в своята щастлива звезда.
% % %
Антон Андреевич Минаев дебело зачеркна последната, най-горната фамилия в своя списък. Известно време замислено се взираше в листа на бюрото пред себе си, след това решително го накъса на малки парченца и го изгори в пепелника.
Първата част на операция „Стела“ беше завършена.
За съжаление обаче, Павел беше изчезнал неизвестно къде...
Трета част
НЕ ПРЕЧЕТЕ НА ПАЛАЧА
ДЕСЕТА ГЛАВА
Уралското студуване не се размина безнаказано на Настя Каменская. В Москва веднага я заболя гърлото и носът й се запуши, но това съвсем не означаваше, че ще си лежи вкъщи и няма да ходи в службата. Текуща работа, както обикновено, имаше много и да си кара болничните на топло у дома, беше недопустим разкош не само за нея, но и за всеки от сътрудниците в отдела за борба с тежки криминални престъпления.
Пътуването до Самара заради Павел Сауляк й бе оставило тягостно чувство, макар че нищо лошо не бе се случило и беше изпълнила успешно задачата си: беше измъкнала Павел изпод носа на неговите преследвачи, беше го докарала в столицата и го бе предала на генерал Минаев. Но нещо непрекъснато я тревожеше, лишаваше я от сън и от спокойствие.