Гордеев никога не се стремеше да дърпа чергата към себе си, но понякога успехите на собствените му подчинени, напук на шефовете и сътрудниците от другите отдели, ставаха козове в апаратните игри, в които да не участва Виктор Алексеевич просто не можеше, предвид на заеманата от него длъжност. А иначе, Бог му беше свидетел, че и при най-малка възможност би се дистанцирал от тях с удоволствие.
Стасов се съгласи да дойде на „Петровка“, но предупреди, че може да го направи едва следобед.
Излязъл в пенсия тридесет и осемгодишен, сега той работеше като шеф на службата за охрана при кинообединението „Сириус“, беше получил лиценз за частна детективска и охранителна дейност и беше напълно доволен от живота.
Около пет часа Владислав Стасов се изсипа в кабинета при Настя — огромен, двуметров, зеленоок и весел — внасяйки в одименото помещение мирис на мразовит слънчев ден и на несъкрушимо здраве.
— Та какво му се е случило на скъпия Олег Иванович? — попита той, поемайки от ръцете й чашката кафе. — Получи ли си най-сетне това, което си го търсеше, миличкият ми?
— Аха — кимна тя. — Като че ли се е отровил.
— Харесва ми това — рече Владислав.
— Какво ти харесва? Че се е отровил ли?
— Не, харесва ми твоето многозначително „като че ли“. Сигурно искаш да кажеш, че такива богати и щастливи гешефтари за нищо на света не посягат сами на живота си, нали?
— Приблизително. А ти имаш ли друго мнение по въпроса?
— Всичко се случва, Настя. Но що се отнася до Юрцев, ти май си права. Направи ми впечатление на жизнелюбив и несклонен към депресии човек. Макар че съм общувал с него не повече от два часа. Впрочем, какви са обстоятелствата?
— Юрцев пристигнал в Москва, за да участва в поредната нефтена презентация. И дори платил пътните разходи и пребиваването в Русия на няколко почетни гости от чужбина. Мероприятието се провеждало в хотел „Русия“. Юрцев бил любезен, контактувал с познати и приятели, после вероятно се почувствал зле, защото изведнъж пребледнял, изтрил потта си и излязъл от залата. След известно време се завърнал и видът му бил напълно свеж и бодър. Отново започнал да се разхожда из банкетната зала и да води разговори. Внезапно прекъснал разговора си, отдръпнал се настрана и започнал да вади от джоба си таблетки. Пак изглеждал зле. Пъхнал една таблетка под езика си и почти веднага паднал. Починал след около десетина минути. Това всъщност са и всичките обстоятелства.
— А какви таблетки е употребил?
— Отровни разбира се, какви други. Имал цяло пакетче от тази отрова, търкаляло се на пода до трупа му. Производството не е фабрично. Щом като у нас съществуват цели нелегални лаборатории за наркотици, с отровата няма никакви проблеми. Тя също може да бъде лесно приготвена. Въпросът е защо я е носел със себе си, при това в такова количество. Да не се е готвел да трови участниците в презентацията като мишки в мазе?
— А от какво е направено пакетчето, в което са се намирали таблетките?
— Ами от листче, което е било откъснато от личния бележник на Юрцев. Приятно е, нали?
— По-приятно не би могло да бъде — поклати глава Стасов. — И какво иска от мен шефът ти в тази ситуация?
— Подозирам, че иска да си поиграе на гоненица с руоповците. Разказвам по-нататък. Аутопсията показала, че Юрцев не е страдал от никакви сериозни заболявания, сърцето, кръвоносните съдове и прочее били в напълно задоволително за възрастта му състояние. Така че, въпросът от какво му е станало лошо и какво толкова внезапно го е заболяло, остава открит. Приблизително половин час преди смъртта си той е употребил някакво лекарство от групата на бензодиазепините — нозепам, тазепам, диазепам или нещо от този род. Тези препарати не премахват никакви болки и не се употребяват при хронични заболявания. Въпрос: защо е глътнал това лекарство?
— А защо въобще го гълтат? — попита Стасов. — Струва ми се, че то е успокоително, премахва тревогата. Може би е бил нервен.
— Може би — съгласи се Настя. — Само дето не е ясно от какво. Участниците в мероприятието, които са били разпитани, нищо съществено по този въпрос не са казали. Юрцев с никого не се е карал, с никого не си е изяснявал отношенията и въобще всичко е било много мирно и тихо. Но възниква друг въпрос: откъде се е взел у него бензодиазепинът? В него не е намерен нито флакон, нито някаква друга опаковка. Какво излиза, че е носел в джоба си една-единствена таблетка? Стасов, повярвай ми, че така не става. Ако човек знае, че здравето му би могло да го подведе, и ще му потрябват лекарства, той ги носи със себе си в достатъчно количество. Просто слага в джоба или чантата си цяла опаковка, за я има под ръка за всеки случай. Не ми се вярва, че всеки път, когато напуска своя дом, си взема само по една таблетка.