— Права си. Тогава излиза, че някой му е дал това лекарство.
— Именно. Станало му е лошо, той е излязъл на чист въздух и тишина във фоайето, оплакал се е на някого, че му е зле, и този доброжелателен „някой“ му е дал лекарството. Но никой от участниците в презентацията не е споменал за това. Защо?
— Защото лекарството му е дадено от човек, който няма никакво отношение към мероприятието. Случаен човек.
— Стасов, я се стегни! — възмути се Настя. — Поукроти малко полета на фантазията си. Ти какво, да не би да вярваш във възможността за появата на случаен човек там, където с всеки участник е пристигнал най-малко поне един бодигард? Там, където се е влизало само със специални покани? На този прием и мишка не би могла да се промъкне. В залата са били събрани нефтени крале, магнати, мафиоти.
— Да допуснем. Тогава как ще обясниш всичко това?
— Не знам — въздъхна тя. — Ще помисля. Може би ти ще ми подскажеш нещичко, нали си умен.
— Не ми се подмазвай — засмя се Стасов. — Колко души са присъствали на тази презентация?
— Около сто. Досещам се за какво намекваш, Стасов. Но ти би трябвало да разбираш, че това не е реално. Така умее да работи само Доценко, но той е сам, а те са сто. На всичко отгоре — и охраната. Та това са два месеца работа.
Стасов си премълча и само намигна хитро. Логиката беше очевидна. Нека сътрудниците от подразделението за борба с организираната престъпност да разработват криминалните връзки на Юрцев, на неговите конкуренти и партньори в бизнеса, а сътрудниците на Гордеев щяха да се занимават с тихата, къртовска и стандартна дейност: да разпитват хората и да се опитват да установят дали някой от тях не е виждал страничен човек. На такива мероприятия много от гостите не се познаваха един друг, но нали затова ги имаше следователите. Особено такива, като Миша Доценко, който се славеше със своето майсторство да работи със свидетелите.
% % %
Изминаха още два дена и Настя Каменская напълно успешно успя да се справи с настинката си. Настроението й рязко се подобри и тя с прояснена глава се зае с анализа на сведенията около странната смърт на Олег Иванович Юрцев. Бригада наистина беше създадена, но Гордеев удържа на думата си и включи в нея Селуянов, оставяйки Настя на спокойствие. Обаче това състояние на привидно спокойствие не трая дълго.
— Приемай втория високопоставен труп — заяви Виктор Алексеевич, влизайки в кабинета и настанявайки се зад свободното бюро.
— Кого още?
— Един висш чиновник от Генералната прокуратура. Станало е тази сутрин. А за твое сведение, мързеливке, престъпникът е хванат на местопрестъплението.
— Тогава аз за какво съм ви? — учуди се Настя. — Да не би нещо да ви смущава?
— Абсолютно нищо. Имало е маса очевидци. Убиецът е разстрелял жертвата си в упор до входа на жилищната кооперация. Посред бял ден и пред очите на изумената публика. Но той не може да обясни защо го е направил.
— Смахнат ли е? Или се прави на такъв?
— Нека с това да се оправят лекарите. Искам ти да го „наложиш“ върху другите неразкрити убийства. И да изясниш откъде е взел оръжието.
— А той какво казва? Че го е намерил, или че го е получил в колет по пощата?
— Там е работата, момичето ми, че той не казва нищо разумно. Такива глупости дрънка, направо лошо да ти стане.
— Така ли? И какво например?
— Например твърди, че го е откраднал от своя съсед.
— А какъв е съседът му?
— Работник от милицията, представи си. И никой не е крал от него никакъв пистолет.
— Наистина ли не е крадено? Може би лъже?
— Може би. Аз изпратих Коротков да се разправя със съседа, а ти се заеми с личността на този стрелец-психопат. В Москва имаме десетки такива убийства. Поогледай се, може да изскочи нещо. Ако действително е маниак, не е изключено това да не е първият му подвиг. Тогава става разбираемо защо престъпленията са останали неразкрити. Най-трудно се издирват маниаците, добре ти е известно.
Разбира се, това бе добре известно на Настя. Още от древни времена разкриването на всяко убийство бе започвало с търсене отговор на въпроса: ^и^ ргойез1? На кого е изгодно? При това, под изгодно се разбираше не само материално обогатяване, но и психологически комфорт. В крайна сметка, убийствата за отмъщение или от ревност също носеха определена изгода за убиеца: за него от лицето на земята изчезваше негативният дразнител. Откриеш ли мотива, ще намериш убиеца — от просто по-просто. Но ако не ти се удадеше да разбереш на кого е изгодна смъртта на потърпевшия, тогава всичко се усложняваше доста много. Убиецът и потърпевшият не се познават един друг, жертвата е избрана случайно и върви, че намери този луд...