До десет часа в апартамента цареше тишина, нарушавана само от мекото почукване на клавишите — Алексей пишеше доклада си на компютъра. На Настя й се удаде да се съсредоточи и да се потопи в съпоставката на факти, детайли и свидетелски показания. Но точно в десет тази благодатна обстановка за работа бе нарушена от телефонен звън.
— Анастасия, ти сигурно, както обикновено, не слушаш новините — избоботи полковник Гордеев.
— Разбира се, че не — потвърди тя.
— И напразно. В Петербург е застрелян един деец. Предполагам, че това би трябвало да ти е интересно.
— Кой е той?
— Някой си Мхитаров, Глеб Арменакович.
— Този пък какъв е?
— Анастасия, твоята политическа неосведоменост граничи с откровена неграмотност. Ей Богу, не бива така! Разбирам, че си имаш принципи, но чак пък до такава степен! Накратко, този Мхитаров е бил от екипа на кандидата за президент Малков. Чувала ли си тази фамилия?
— Чувала съм я.
— А онзи чиновник от прокуратурата, когото лудият застреля на
улицата, също е бил член на този екип. Загряваш ли?
— Бива си я тази работа! — подсвирна Настя. — Започва отстрел на конкурентите.
— Изглежда, че е така. Но там не всичко е гладко. Съдейки, по всичко, Мхитаров действително се е застрелял. Утре нещата ще се уточнят, но засега не са открити никакви признаци за криминално престъпление. Та значи така, мила моя. След час на бюрото ми ще има списък на най-близките привърженици на Малков. Би трябвало да ти е достатъчен този час, за да дойдеш в службата. Всичко ли разбра?
— Разбрах.
Тя остави слушалката и се втурна да се облича.
% % %
Вагонът беше празен и затоплен. Настя се настани в ъгъла и моментално я налегна тежка дрямка. „Все пак безсънната нощ си казва думата“ — вяло си помисли тя, борейки се упорито със спускащите се клепачи и с всички сили стараейки се за не заспи. След като излезе от метрото на станция „Чеховская“, се почувства толкова отпаднала, че се отби в най-близкото кафене и изпи поредната чаша кафе. Стана й по-добре и когато стигна до зданието на „Петровка“, където се помещаваше ГУВР, беше вече съвсем бодра.
Кабинетът на Гордеев беше заключен — очевидно Виктор Алексеевич бе излязъл някъде. Настя влезе в своя кабинет, съблече се и изведнъж се хвана, че с удоволствие мисли за предстоящата работа. Прав се бе оказал Юра Коротков, твърдейки, че за нея нерешената задачка е по-сладка и от най-изкусителния бонбон.
Тъкмо си бе помислила за Коротков и в същия миг той изникна. Юра също обичаше да поработи в събота, макар подбудите му за това да се различаваха от тези на Настя — Коротков просто бягаше от къщи.
— Колобок ли те извика — попита я направо. — Защо си му притрябвала толкова? Той отиде при генерала, а мен ме остави да те пазя, да не би да изчезнеш някъде, когато си тикнеш носа в тази заключена врата. Настя имам идея, готов съм да ти я продам.
— Какво искаш в замяна?
— Любов и дружба, както обикновено. Какво друго може да се вземе от теб.
— Излагай си идеята.
— Нали не си забравила за кого е женен нашият приятел Стасов?
— За Татяна. И какво от това?
— Тъпичка си ми ти Анастасия. А каква е Татяна?
— Правилно. Коротков ти си гениален!
Жената на Стасов живееше в Петербург и работеше като следовател. Настя бързо набра номера на Стасов. За щастие, телефонът му беше клетъчен и човек можеше да се свърже с него по всяко време на денонощието, независимо къде се намираше.
— Влад, можеш ли да се обадиш на жена си? — започна без заобикалки тя.
— Мога. И защо?
— В Петербург е застрелян един деец с фамилия Мхитаров. Как смяташ, удобно ли е да помолим твоята Татяна да измисли нещо в тази връзка?
— Не знам — честно си призна Стасов. — Тя въобще не обича да й се бъркат в работата. Ужасно е принципна и свято пази своята следователска независимост.
— В такъв случай, обяснявам с две думи. Тези дни е убит чиновник от Генералната прокуратура. Убиецът е задържан, смята се за невменяем. Според някои данни, този чиновник и петербургският Мхитаров са членове на една и съща политическа групировка, оглавявана от някой си Малков. Не би било лошо да се вгледаме по-внимателно в обстоятелствата около гибелта на Мхитаров. Може би все пак той не се е застрелял сам. Това, впрочем, е и всичко.
— Разбрах, не съм глупак — засмя се Стасов. — Ти къде се намираш?