— В службата.
— Ще ти позвъня — отсече той и затвори.
Но още преди да й се обади Стасов, появи се Гордеев. Физиономията му беше сърдита и дори някак обидена.
— Ти си на своя пост? Добре. Сядай, момиче, и ме слушай внимателно. Току-що пристигна съобщение, че Малков също е убит. Не в Москва, наистина, а в своя град.
— Мамка му! — не се сдържа Коротков. — Кой го е пречукал.
— Представи си, неговата собствена дъщеря. Застреляла баща си и майка си. Откачена наркоманка. Ето ти списък на най-активните функционери от групировката, издигнала кандидатурата на Малков. След час очаквам вашите съображения. Юрий, това се отнася и за теб.
Полковникът се обърна и излезе от кабинета, без да каже нито дума повече.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Списъкът на активните членове от групировката, издигнала и поддържаща Сергей Георгиевич Малков, се оказа доста дълъг. Настя и Коротков си го разделиха на две и седнаха пред телефоните. След десетина минути картината започна да се прояснява. Депутатът от Държавната дума Леонид Михайлович Изотов бе задържан под стража заради убийство на собствената си жена, което означаваше, че беше извън играта. Бизнесменът с фамилия Семьонов беше катастрофирал и бе починал на място, тоест също вече не влизаше на никого в сметките. Към това се добавяха Мхитаров, който се бе застрелял, и убитият от странния маниак служител в прокуратурата Лученков. А като капак на всичко идваше застреляният от собствената си дъщеря губернатор Малков.
— Аз бих включила в този поменик и Юрцев — рече замислено Настя. — Семьонов се е занимавал с нефтени сделки, а Юрцев по някакъв начин е бил свързан с нефтениците, неслучайно е бил поканен на партито в хотел „Русия“.
— Но него го няма в списъка — възрази Коротков.
— Има си хас и да е вписан в него. Досието му тежи поне пет килограма. За какъв дявол му е на кандидата за президент да афишира връзката си човек, около когото души милицията? Само че никак не мога да разбера на какъв принцип биха могли да бъдат свързани тези шестимата. Двама — Лученков и Малков — са убити. Ами останалите? Може би са случайни съвпадения? Не мога да си обясня как ще заставиш човек да блъсне жена си под колелата на автомобил. Или да кара с голяма скорост срещу движението по еднопосочна улица. Убий ме, не мога. Човек можеш да го накараш да се застреля, да се отрови, с една дума да посегне на живота си — историята на криминалистиката познава такива случаи. И то, не да го накараш, а до го принудиш. Но какво би могло да е станало с Изотов и Семьонов?
— Като теглим чертата, излиза, че с теб имаме две убийства, две самоубийства и два неизяснени случая — констатира Коротков. — Стасов не се ли е обаждал още?
— Още не е. Ще чакаме, може би неговата Татяна ще ни съобщи нещо интересно. Какво си увесил нос, да вървим при Колобок. Часът, който ни даде, изтече.
— Не е много — поклати скептично глава полковник Гордеев, след като ги изслуша. — Какви са ви предложенията?
— Да се вземат под контрол тези хора от списъка, които живеят в Москва — бързо рече Коротков.
— Не ме разсмивай! — сряза го Гордеев. — Те колко са в списъка? А ние колко сме? Ето какво. Аз очаквам от вас не организаторски решения, а идеи. В списъка фигурират стотина човека. Не е логично, пък и не е възможно всички да бъдат извадени от играта. В избора на жертвите има някакъв принцип. И вие трябва до го схванете, а не да ми предлагате очевидни и неизпълними неща. Е?
— Аз не мога да се занимавам с принципа — упорито заяви Настя, — докато не разбера конкретно върху какъв кръг от хора е приложен. Какво е станало с Изотов и Семьонов? Те попадат ли в този кръг или не?
— И как възнамеряваш да си изясниш това? Бих те посъветвал да направиш обратното. Вземи тези четиримата, които не предизвикват съмнение у теб, потърси обединяващия ги принцип, а след това наложи този принцип и върху тези, чиито случаи са ти неразбираеми.
— И от това те ще станат ли по-разбираеми? Виктор Алексеевич, в тези случаи въобще няма нищо неоспоримо. Защо психопатът е разстрелял Лученков? Защо дъщерята на губернатора е решила да убие родителите си? Кое е общото между тези двама убийци?
— Да, какво е общото наистина? — повтори Гордеев. — Хайде, отговаряй бързо.
— Те нещо не са наред с главата.
— Ето че отговори.
— Не, не е убедително — заинати се Настя. — Двама побъркани, в два различни града на страната... Не!
— Не е истина, момичето ми — рече с неочаквано мек глас Виктор Алексеевич. — Кой знае защо, ти се страхуваш да ми кажеш истината. А напразно. Нима някога съм те мъмрил заради идеи? Нима съм ти натяквал, че те са глупави и неправдоподобни? Защо се изплаши?