Настя се усмихна. Началникът й я четеше като разтворена книга — нищо не можеше да скрие от него. Разбира се, че се страхуваше, фактът, че за съвсем кратко време и Гордеев, и собственият й съпруг й бяха казали, че в главата й се раждат глупави идеи, бе я впечатлил силно. Дори прекалено силно. Тя беше започнала да става предпазлива и да се прислушва в себе си.
— Нали точно ти винаги си ми повтаряла, че няма нищо невъзможно — продължи Гордеев. — И ако нещо изведнъж ти се стори невероятно, трябва просто да му се измисли обяснение. Ами че измисляй. Нали затова те и държа, а не да се занимаваш с разни глупости от рода на тотална охрана на всичките привърженици на Малков. Значи така, деца мои. Викайте Миша Доценко и го включвайте в разследването. Официално ние се занимаваме с Юрцев и Лученков. Нека Михаил започне да работи с участниците в презентацията в хотел „Русия“ и индивидуално със задържаните убийци. На нас, дечица, ни провървя много, двете дела са предадени на Костя Олшански. Наистина, не са ги обединили, но това е и правилно. На повърхността няма никаква връзка между Юрцев и Лученков. Аз лично ще поговоря с Костя и ще го предупредя, че не бива в никакъв случай да бъде допуснато нито едно от делата да премине към друг следовател. На вас ви е известна тази маневра: делото го започва един следовател, след това сто пъти го препредават, докато накрая го претупат съвсем. Тези две убийства трябва да се държат от едни ръце. Но това си е моя грижа, вие няма какво да се тревожите. Всичко ли разбрахте? Тогава напред. И не увесвайте носове!
— Как да не ги увесваме — унило рече Настя, когато се върнаха с Коротков в нейния кабинет. — Лесно му е да говори така. А ние като нищо можем да се побъркаме. Поне Стасов най-сетне да се беше обадил.
Но Стасов телефонира едва вечерта.
— Ще се прибираш ли вкъщи? — попита я направо.
— Ха, ти да не се казваш Чистяков?
— Какво общо има тук мъжът ти?
— Ами това, че точно по това време вчера той ми позвъни в службата и ме попита същото със същите думи.
— Какво толкова те е подгонил Чистяков? — засмя се Владислав. — Да не би да иска да те държи под ключ?
— Не, той си е нормален. Но аз действително имам намерение да се прибирам в къщи.
— Тогава ще мина да те взема. Наблизо съм.
— Влад, ти звъни ли на Татяна?
— Казах ти, че ще мина да те взема.
Стасов пристигна след половин час. Настя влезе в колата му и видя на задната седалка неговата дъщеря Лиля. „Ами, да — помисли си, — днес е събота, разведените бащи имат родителски ден.“
— Привет — кимна на момиченцето.
— Здравейте, лельо Настя — вежливо отвърна Лиля, която след месец навършваше девет години.
— Къде ходихте? — полюбопитства Настя. — На някое интересно място?
— Аха — избоботи Стасов, включвайки двигателя. — Показах на детето как се снима филм.
— Е и как ти се стори? Интересно ли беше?
— Не много — отвърна спокойно Лиля. — В книжките за това е написано по-интересно. А в действителност е по-скучно.
— В кои детски книжки пише за снимането на филми? — учуди се Настя.
— Не в детските, а в книгите за възрастни — поясни й Стасов. — Нашата Лиля отдавна не чете детски книжки.
— А какво чете тогава? Лиля, кой ти е любимият писател?
— Моята мащеха.
— Какво?! — възкликна Настя и от изумление изтърва цигарата, която тъкмо се готвеше да си запали.
— Моята мащеха. Леля Таня. Тя пише най-добре от всички.
Настя се обърна изненадана към Стасов.
— Нима твоята Таня пише книги? Тя нали е следовател.
— Аха, по съвместителство. Денем е следовател, а вечер пише книжки. Детективски. Лиля ги обожава.
Откараха Лиля в „Соколники“, където живееше майка й — бившата жена на Стасов — и се отправиха към Шчелковското шосе, където пък живееше Настя.
— Стасов, не ме измъчвай — примоли се тя. — Какво ти каза Татяна?
— Много интересни неща, но не са за пресата. Личността на Мхитаров й е добре известна, той отдавна се разработва по подозрение за контрабанда през северозападните участъци на границата, но засега не са успели да докажат нищо. Всичко се намира на ниво оперативни данни, без някого да се закачили. Мхитаров се е застрелял със собственото си оръжие. При това не е бил сам в жилището си, там са били още жена му и пълнолетният му син. Но е нямало никакъв страничен човек. Жена му и синът му твърдят, че наскоро Глеб Арменакович се бил срещнал с някакви бизнесмени от Хабаровск и след разговора с тях бил оклюман и сякаш не приличал на себе си. Бил някак затормозен и малко странен. А след едно денонощие се