застрелял. Та такива ми ти работи, Настася Павловна.
— Прилича ли ти на шантаж? На заплаха за голямо разобличение?
— Прилича ми — кимна Стасов.
— А какви са били тези бизнесмени. Установена ли е личността им?
— Ето тук започва най-интересното. След самоубийството на Мхитаров претърсили всички хотели да търсят тия бизнесмени. И представи си, не ги намерили. Но това е само временно, след ден-два нещата ще станат поясни. Те биха могли да се настанят и на други места, освен в хотел. Разбира се, проверяват и летището, но и там няма гаранция, че ще ги открият. Възможно е те да не са долетели с директен полет от Хабаровск, а да пристигнат например от Москва с влак или с кола. Или пък от някой друг град.
— Нима никой не знае фамилиите им? — учуди се Настя. — Жена му, например. Нали все пак е разбрала отнякъде, че са били от Хабаровск.
— Разбрала е от Мхитаров, но той не й казал нищо повече.
— Но тя видяла ли ги е поне?
— А тук, Настася Павловна, е още по-интересно. Жената на Мхитаров се връщала вкъщи някъде около осем вечерта. Излязла от асансьора на своя етаж, а там стояли двама мъже. Те се качили в кабинката и се спуснали надолу. Жената влязла вкъщи и видяла съпруга си да носи чаши от хола в кухнята. „Гости ли си имал?“ — попитала го. Мхитаров й отвърнал, че му гостували бизнесмени от Хабаровск. „Да не би преди малко тях да съм видяла до асансьора? Единият едни такъв висок, посивял, представителен, на възраст, а другият дребничък, прилича на кавказец?“ „Не — отвърнал й Глеб Арменакович, — и двамата са млади, и двамата са руснаци, нямат нищо кавказко във външността си.“ С това разговорът им по въпроса приключил. А тази сутрин, когато разпитали съседите, станало ясно, че хората, които е видяла жената на Мхитаров, не са ходили при никого от тях. Или поне никой не си е признал, че ги познава.
— Може би са търсили някой апартамент и погрешно са се оказали на този етаж? — предположи Настя.
— Възможно е. Но петербургските оперативни работници проявили изобретателност и открили едно хлапе, което си играело с кучето си до входа на кооперацията. Това хлапе видяло мъжете, когато влизали във входа. И не било около осем вечерта, а значително по-рано, защото момченцето, макар да нямало ръчен часовник, след като си поиграло с кучето, се върнало в къщи и гледало филма „Елен и момчетата“, а филмът
започва в седемнайсет и нещо.
— В задачката се пита — обобщи Настя, — какво са правили те в тази кооперация почти три часа, ако не са се отбивали при никого. Или защо този, при когото са идвали, упорито крие това. Има наистина и трети вариант. Това са били крадци и са посетили безлюден апартамент. Но аз май не съм виждала крадци, които, без да бързат, тарашат нечие жилище в продължение на три часа. Пък и доколкото разбирам, в ръцете им не е имало никакви куфари или чанти. Освен да са носили парите и диамантите в джобовете си...
— За кражба никой не е алармирал. Всъщност, в кооперацията има апартаменти, чиито собственици в момента пътуват някъде.
— И последен въпрос. Ако тези двамата все пак са идвали при Мхитаров, то защо той е излъгал жена си?
— Ами, сама си отговори на този въпрос.
— И ще отговоря. Те са го заплашили, че ще разкрият някаква тайна, която би могла да разруши живота на цялото му семейство. След разговора си с тях той е взел решение да се самоубие, но в никакъв случай не е трябвало да допусне тези хора да бъдат открити и старателно пазената му тайна да стане обществено достояние. Той дори не е можел да афишира връзката си с тях. Между другото, Влад, с твоя познайник Юрцев биха могли да постъпят по същия начин, нали? Притиснали са го на презентацията с ултиматума: или се трови доброволно или ще разгласим тайната ти.
— Да, Настася, с фантазията ти всичко е отлично — разсмя се Стасов. — Ти разбираш ли кой е Юрцев? С какво човек би могъл въобще да го уплашиш? Цялото крайбрежие го знае като мафиот, който никак не си поплюва, заради това го уважават и се боят от него. И поради това той прекрасно си живееше, без ни най-малко да се страхува за честта и благополучието на своето семейство. И около него, и около Мхитаров, оперативните работници вече около година се въртят, без да могат да се заловят за нещичко. Какво би могло да се разгласи за тях? Че са вампири и че нощем им израстват кучешките зъби ли? От това ли, според теб, са се изплашили? Всичките останали тайни за тях и без друго вече са известни на всички.
— Ето, Стасов, че между другото каза и една умна мисъл. Значи смяташ, че по степен на „осветеност“ в правозащитните органи те с нищо не се различават един от друг?