— А ти й обясни, че аз и три метра не мога да пробягам, без да се задъхам. А след влака тичах изключително от ужас — такъв свидетел се изнамери и изведнъж изчезва направо пред очите ми. При такива случаи и костенурката ще заспринтира. Така че нека твоята красавица се избави от комплексите си. Освен това, тя е следовател и такива глупости не са й нужни. Честно да си призная, те и на мен не ми трябват. От десет години съм в този бранш, а вчера за пръв път се разтичах. Дотогава се оправях все някак седнала.
— Добре, вече разбрах, че си търпелива и малко подвижна. Кой знае защо имам чувството, че ще се наложи пак да те карам до вкъщи. Вече е десет и половина. Късничко е за сама жена. А и изпитвам вина, задето те накарах да чакаш толкова. Извини ме, Настя, но наистина не можех по-рано да ти телефонирам.
— Нищо — отвърна великодушно Настя. — Откарваш ме вкъщи и ти прощавам.
% % %
Изминаха още няколко дни, преди да се обади кондукторката Вера. През това време нещата въобще не се помръднаха от мястото си. С никого от екипа на Малков — по-точно от бившия екип — не се случиха никакви нещастия. Личността на убития в Крилатское също не беше установена.
Вера пристигна на „Петровка“, макар Настя въобще да не бе настоявала за това. Тя бе готова да се срещне с кондукторката където и да било, дори и накрай света, само и само подробно да я разпита за всичко и всичко да си запише. Но заеквайки и обърквайки се, Вера й обясни, че много й се искало да посети легендарната „Петровка“ 38. Настя не възрази, дори така беше и по-добре. Тя се уговори с колегите си след разговора с Вера да се опитат да направят композиционен портрет на втория пътник — на „малкия арменец“, както се бе изразила кондукторката.
— Между другото, Верочка, защо сте толкова сигурна, че е бил именно арменец, а не грузинец, например, или азербейжанец.
— Какво говорите? — учуди се Вера, — та те са толкова различни. Как мога да ги сбъркам?
Настя извади от сейфа тесте снимки, избра от тях десетина, на които имаше кавказки тип лица, и предложи на кондукторката да определи тяхната националност. Тя с лекота изпълни задачата си и допусна само една грешка — но напълно незначителна — определяйки като азербейжанец мъж, който се смяташе за арменец, но имаше баба, родом от Баку. Внукът много приличаше на нея.
— Къде се научихте да правите това? — възхитена я попита Настя.
— Ами, никъде — обезоръжаващо се усмихна Вера. — Получи се от само себе се. Кондукторите имат набито око за такива неща.
Настя погледна часовника — беше четири и половина. Цели два часа бе разговаряла с нея.
— Имам една молба към вас — рече й. — Хайде да пийнем чай, че днес останахме без обяд. А после ще отидем в лабораторията и ще се опитаме да направим нещо като фотопортрет на този арменец.
Вера моментално бръкна в огромната си чанта.
— Аз тук нося хляб и кутийки с пастет. Може би ще похапнем? — стеснително предложи тя.
Двете с апетит изядоха две дебели филии пресен чер хляб, щедро намазани с финландски пастет, пийнаха си чай и тъкмо се готвеха да се отправят към лабораторията, когато в кабинета като хала нахълта Коротков.
— Ето! — сложи на бюрото пред Настя някаква снимка. — Бъди така добра да й се полюбуваш.
Беше на мъртъв мъж, чието лице имаше ярко изразени кавказки черти.
— Кой е той? — попита Настя, вдигайки в недоумение очи към Коротков. — Също без документи?
— Не, този си има всичко. И паспорт, и визитни картички, и бележник. Но ти за всеки случай го покажи на гостенката си.
— Вижте го, Вера.
Кондукторката взе снимката и веднага кимна.
— Това е той. Господи, него също ли са го... Но как така?
— И ние не знаем — малко злобно отвърна Юра. — Ех, дамички, хапвате си, значи, а случайно да ви интересува, че наблизо има гладен мъж?
— Юра, не бъди нахален — упрекна го Настя.
— О, ама разбира се. Ей сегичка — засуети се Вера.
Тя отново отвори бездънната си чанта и извади хляба и нова кутийка пастет.
— Хапнете си, моля, аз имам много такива кутийки.
— Благодаря Вера Михайловна — намигна й Коротков. — Дайте на Анастасия Павловна пример за добросърдечност и безкористност, че то понякога не мога да си изпрося от нея дори и чашка кафе. Много е стисната, да знаете.