— Имам само един живот, но нищо не би ме спряло да го дам заради теб!
— За теб — съгласи се той усмихнат. — И за тази прекрасна страна!
Тя се хвърли и го зацелува диво с желанието да отнесе в гроба този прекрасен спомен.
— Аманда, обичам те!
— И аз те обичам!
— Още нищо не е изгубено, скъпа моя! Довел съм войници, които чакат в горичката. Трябва да се опитаме да ги открием.
— И ти ми казваш всичко това? — Той се усмихна, което й даде смелост да се засмее и тя. След това го прегърна. — О, Ерик! Предателката е Жьонвиев!
— Знам.
— Бедният Дамиен!
— Прие го твърдо. Мисля, че ще го преживее.
— Баща ми е мъртъв.
Вместо отговор Ерик вдигна Аманда. Горе в храстите се чуваше звън на саби, а освен това екнаха и няколко изстрела. Ерик хвана Аманда за ръката.
— Хайде! Ще ти намеря кон и ще те изведа далеч оттук!
— Няма да тръгна никъде без теб! — каза твърдо Аманда, клатушкайки се зад него в снега.
— Ще правиш това, което аз… — и той млъкна, тъй като в същия миг разбра, че са победили. Около двадесет червени униформи лежаха мъртви в снега, а неговите хора ликуваха.
— Дамиен, взимай ботушите! Имаме нужда от ботуши! — изкомандва Ерик. — А когато земята поомекне, ще ги погребем. Фредерик, заведете жена ми обратно в лагера!
— Но, Ерик…
Той я прегърна през раменете и я целуна по устните.
— Аманда, моля те! Дамиен, Жак и аз ще дойдем възможно най-бързо. И след това ще си поговорим.
Тя го погледна учудено. Какво искаше да каже? Последното му изречение прозвуча твърде сериозно!
— Добре — примири се тя. — Но побързайте!
— Никога и не съм си помислял, че тя може да направи такова нещо! — отбеляза Дамиен. — Отвратителна гадинка, нали?
Аманда искаше да се обърне и да обясни нещо на братовчед си, но Ерик я изпревари:
— Но все пак хитрата шпионка беше разкрита! — каза той и двамата се засмяха.
Аманда се направи, че не чува, но когато Фредерик й помогна да се качи на коня, двамата се спогледаха усмихнати.
Мъжете се върнаха във Вали Фордж няколко часа по-късно. Аманда седеше на масата в квартирата на Ерик. Когато те влязоха, тя вдигна глава и изгледа въпросително Ерик, Дамиен и Жак, които се наредиха като ученици пред нея.
Ерик понечи нещо да каже, но Жак беше по-бърз:
— Аз убих баща ви, Аманда!
— Но той искаше да убие мен, Жак — отвърна тя спокойно. — Той… той наистина щеше да го направи! Ужасно!
— Аманда, Найджъл Стърлинг не е твой баща — намеси се в това време Ерик.
— Какво? — От изненада Аманда скочи от стола си, а Дамиен я хвана за раменете, върна я обратно на стола и седна до нея.
— Никога ли не си питала как може човек да бъде така жесток към собственото си дете? Разбира се, сега се сещам и за слуховете. Трудно мога да си представя майка ти, но това, което ми е останало като спомен, е, че тя беше много мила и любезна жена и освен това…
— С огромно сърце — прекъсна го Жак. Той гледаше към Аманда, а очите му сякаш проникваха в душата й. — Тя беше много красива, нежна и любвеобилна. Грижеше се за всички около себе си. След като ме изгониха от Нова Скотия, тя ми даде подслон и ми осигури нова родина. — Известно време той се поколеба дали да продължи, гледайки Аманда с тъмните си очи, но все пак го стори. — Ние се влюбихме един в друг и искахме да избягаме заедно в Луизиана, но той ни хвана. Преби ме до смърт, но, за мое щастие, бях намерен от дядото на лорд Кемерън. Животът ми бе спасен, но едва след срещата с Даниел си припомних всичко.
— Какво… какво означава всичко това? — попита Аманда, неспособна да мръдне от мястото си.
— Това означава, че Жак е твоят баща — каза хитро Ерик.
Тези думи предизвикаха такава силна възбуда у Жак, че той започна да говори бързо ту на английски, ту на френски.
— Аз не можех да ти го кажа! Не смеех да кажа и на лорд Кемерън. Страхувах се да не се ужасиш, че не си дъщеря на велик лорд, а на прост работник. Но когато видях как се отнася с теб, реших, че един ден ще го убия! Съпругът ти държеше аз да ти съобщя тази истина. Винаги съм те обичал, но от далече. Чрез теб животът ми ставаше по-богат, чрез теб, а сега и чрез внуците ми.
Аманда гледаше с широко отворени очи ту към единия, ту към другия. Изведнъж скочи и прегърна Жак.
— Моят баща, mon pere! О, как се радвам! — тя го целуваше по бузите.
— Да разбирам ли, че не си чак толкова ужасена от признанието ми? — попита Жак с пресипнал глас.
— Ужасена ли? О, не, аз просто съм ужасно развълнувана и горда! Баща ми не е чудовище, а човек, който ме обича! О, Ерик, не е ли чудесно?
Ерик се облегна с облекчение на стената.
— Да, Аманда, така е! — каза той, доволен, че може да сподели радостта й. — Жак е един достоен мъж и точно заради тези хора водим борбата си. Освен това е фин човек и аз съм щастлив, че точно той е мой тъст! — при тези думи Ерик подаде ръка на Жак.