— Какво ще направите?
— Ще гоня Дънмор, Стърлинг и Тейритън до дупка!
Вашингтон също стана и подаде ръка на Ерик.
— Внимавайте, Ерик, и се подгответе за най-лошото. Нападението се очаква тия дни, но Дънмор е способен на всичко. Освен това той вече се намира във водите на Вирджиния. Искам да ви предупредя, че твърде е възможно вече да е влязъл в дома ви и да го е опожарил.
— Готов съм за всичко.
— А жена ви…
— Обещавам, че няма да има усложнения.
— Ерик…
— Имам намерение да я изпратя под стража във Франция.
— Може пък да е невинна — поклати глава Вашингтон.
— Винаги сте твърдели обратното, а и сегашното положение доказва виновността й.
— Така е, така е, но може би пък… Във всички случаи ще трябва поне да я изслушате.
Ерик изслуша изправен по-нататъшните му заповеди и обеща, че ще се върне възможно най-бързо. Разделиха се и Кемерън тръгна към главната квартира, която се намираше в южната част на Манхатън. Там той нареди на Фредерик да намери подходящи хора за кораба.
— Най-добре е да са от Вирджиния. Или поне от Запада. Не е нужно да имат опит като моряци. Важното е да са добри стрелци.
— Ще имате нужда и от хора, вещи в ръкопашен бой — забеляза Фредерик замислено.
— За тази цел ми потърсете моряци от Каролина. Те са най-опитните.
Най-после Ерик остана сам с мъката си. Тя беше толкова огромна, че той просто не знаеше що да стори. Как само й беше повярвал! Думите й звучаха ясно в ушите му и му идеше да я удуши или пък не — косъм по косъм да изскубе косата й. Но едновременно с това искаше и да я притежава, да я разтърси, да проникне в нея, докато тя най-после разбере, че е изгубила играта.
Докато си опаковаше багажа, на вратата се почука. Ерик отвори ядосано, но се вцепени, като видя насреща си Ан Мари Мейбри. Смотаното малко момиченце се беше превърнало в хубава жена, която явно водеше смислен живот. Преди време Ан Мари бе организирала протести на жените срещу купуването на британски стоки. По някое време тя се бе омъжила, но при обсадата на Бостън съпругът й бе загинал. Оттогава тя следваше баща си в походите и се бе превърнала в истински ангел-хранител за много от войниците.
„Защо ли не се ожених за момиче като това, което щеше изцяло да ме подкрепи?“ — попита се Ерик, но в същото време разбра, че въпреки всички разминавания, трудности и неизвестности, които плашеха, той обичаше Аманда с цялото си сърце. Трябваше да изпълнява задълженията си, но това не можеше да измести копнежа на сърцето му. Смарагдовозелените очи и пламтящата коса на Аманда го бяха омагьосали завинаги.
— Заповядайте, Ан Мари! — покани я Ерик леко смутен. — Но за съжаление освен кафе и бренди не бих могъл нищо друго да ви предложа.
— Но, Ерик! Не съм дошла за това. — Тя се поколеба за миг. — Исках само да ви помоля да бъдете много предпазлив и да не си навредите непоправимо!
— Може би моята къща е в опасност, а също така оръжието и барута, предназначени за доброволците и за армията само защото моята скъпа съпруга е издала всичко на врага! — започна Ерик предпазливо, но все повече се разпалваше. Но като забеляза, че Ан Мари отстъпва уплашено назад, спря. — Съжалявам, Ан Мари! Нека по-добре да не говорим за това.
Той отиде до масата и си наля чаша бренди. Ан Мари го последва.
— Ерик, аз също чух тези слухове, но искам да ви уверя, че след вашето заминаване Аманда не е напускала Кемерън Хол.
— Може би има свръзка.
— Ерик, тя ми е приятелка! Познавам я добре.
— Една вечер я хванах като ме предаваше, но й дадох възможност да се поправи. Точно това беше моята грешка! Вероятно трябваше още същата нощ да я насиня от бой и веднага да я изпратя за Франция!
— Вие никога не бихте могли да сторите такова нещо!
— Но без съмнение щеше да бъде най-правилното решение — отвърна той хладно. — Трябва да побързам, Ан Мари, тъй като искам да използвам прилива.
— О, Ерик, може и да е вярно, че Аманда шпионира, но не вярвам, че тя ще тръгне против собствения си дом. Непрекъснато си мисля, че някой я манипулира чрез нещо от миналото й. Не сте ли съгласен с мен?
— Знам само, че Аманда имаше възможност да избира. Бих я защитавал от всекиго и от всичко, обаче тя избра друг път. Но сега наистина ще трябва да ме извините.
Ан Мари го целуна сестрински, а в очите й напираха сълзи. Но в момента, в който устните им леко се допряха, страстта избухна в Ерик. Като диво животно той засмука устата й, а езикът му бурно проникна навътре. Ан Мари не се съпротивляваше. Те се прегърнаха и се целунаха като изжаднели за ласки хора. Но малко по-късно Ерик осъзна, че не е редно така да се възползва от чувствата на Ан Мари. Той се дръпна засрамен, погледна я в очите и тогава и на двамата им стана ясно, че са сторили грешка.