— Свободна ли съм?
— Не.
— Как тогава?
— Ще отпътуваш за Франция — Ерик пресече стаята и остави оръжието си.
— За Франция? Не, Ерик!
— Това е, няма друг начин!
Аманда зави нервно завивката около тялото си и скочи от леглото. В бързането изгуби равновесие, залитна и се озова право в ръцете на Ерик.
— Ерик, моля те! Нека да остана тук! Не съм те шпионирала и няма да го правя…
— За съжаление, не мога да ти повярвам — рече той с безизразен глас. — Прощавам ти, но повече не мога да ти се доверявам.
— Няма да отида във Франция! Ако ме изпратиш там, ще избягам в Англия! — заплаши тя, а в това време едри сълзи се затъркаляха по бузите й.
— Няма да успееш, защото няма да те пусна сама.
— Ерик…
— Стига вече! Молбите ти няма да помогнат. Най-после ще трябва да ми се подчиниш! Във Франция няма да бъдеш опасна за делото ни. А сега се обличай! Всеки момент ще пристигнат придружителите ти.
— Какви придружители?
— Касиди, Пиер и Жак Бисе.
Бисе! От него тя не би могла да се измъкне!
— Ерик, не го прави! — закле го Аманда още веднъж и увисна на врата му. — Ерик, аз наистина не съм го направила! Страшно глупаво е, че не ми вярваш! Който и да е бил, той със сигурност ще ти попречи още веднъж — Ерик обаче не я слушаше, а само се опитваше да я отблъсне от себе си. Тогава тя се разяри. — По дяволите, отсега нататък ще те мразя и никога няма да ти простя!
— Успокой се, любов моя. Може би пък да стане така, че аз да падна в ръчичките на Дънмор, Ще плачеш ли тогава, нали казваше, че ме обичаш?
— О, Ерик, моля те, не ме пращай във Франция!
Без да каже дума, той я взе на ръце и я занесе до леглото. Смарагдовозелените й очи, потънали в сълзи, не се откъсваха от него. Той го почувства и изведнъж усети, че твърдостта му се изпарява. Как би желал да може сега да й вярва, но след предишното огорчение не смееше да рискува втори път. Твърде много хора бяха замесени в играта и той не искаше те да пострадат. Наведе се с усмивка над лицето й и не можа да се сдържи да не я целуне. Ръцете му зашариха по тялото й, сякаш искаха да запомнят всяка малка вдлъбнатинка. Най-после той се дръпна.
— Au revoir, моя любов! — каза той кратко и побърза да напусне стаята.
Ужасена, Аманда хукна подире му.
— Ерик! — чуваше виковете й той. Не й отговори, но по шума разбра, че тя ядосано заудря с юмруци по дървената врата, след което горко заплака. Ерик изправи енергично рамене. Във Франция тя най-малкото ще бъде далеч от Тейритън, а това вече означаваше сигурност. Предстояха му сложни задачи за разрешаване. Най-напред трябваше да се справи с Дънмор, а след това бързо да отиде на помощ на Вашингтон. Бе напълно възможно Континенталният конгрес да бъде свикан всеки момент, за да се обяви независимостта на колониите. Ерик бе изключително доволен, че вирджинец като Томас Джефърсън също работеше над декларацията.
Кемерън бе заложил на карта цялото си съществувание заради тази цел и нямаше никакво намерение да се даде точно сега. Ако попаднеше в ръцете на британците, те щяха да го обесят без никакво колебание, мислеше си той, и затова не биваше да изгуби играта точно заради стария си приятел Дънмор. Колко хубаво би било, ако и Аманда се стремеше към същото! Или пък ако поне наистина го обичаше! Прииска му се да се върне и да я погали още веднъж, но бързо се осъзна и слезе надолу по стълбата.
Пред вратата на къщата го чакаше Касиди с оседлания му кон.
— Сложих бутилка уиски в чантата на седлото. Може би ще имате нужда от нея тази нощ!
— Сигурно ще да е тъй — кимна Ерик. — Но преди това ще трябва здравата да се поработи. — Той скочи на коня и погледна отгоре към прислужника си. — Благодаря ви, Касиди. Предайте благодарностите ми и на Пиер. За мен е много важно да тръгне и Жак.
— Жак ще я пази като зеницата на окото си — отвърна Касиди. — Той е много предан на лейди Кемерън.
— Надявам се да е така — измърмори Ерик.
— Милорд?
След кратко колебание Ерик отново се наведе към Касиди:
— Мисля, че тя е негова дъщеря — прошепна той и се засмя като видя изуменото лице на Касиди. — Но запазете тази тайна!
— Да, разбира се — рече Касиди. — Но означава ли това, че лорд Стърлинг…
— Той е истинско чудовище! — и това бе всичко, което Ерик изрече по въпроса. — Ще се постарая да се върна бързо, но само Господ знае кога ще е възможно това. В случай, че ме убият…
— Моля ви, не говорете така!
— Обявяването на независимостта и началото на войната е само въпрос на време — кимна Ерик нетърпеливо. — Вирджиния ще бъде сред първите, а почне ли се война, там е нормално да се умира. И така — ако ме убият, грижете се за жена ми. Аз я обичам от цялото си сърце.