Второто обаждане на Едмъндс дойде в пет сутринта местно време, осем на Източното крайбрежие. Ричър и Търнър отново доближиха глави над телефона.
— Ето и последните новини — обяви тя. — Доста се поизпотих, а тепърва започва работният ми ден. До този момент разполагам само с клюки и слухове, но от Вашингтон. Което означава максимална достоверност.
— И? — попита Ричър.
— Разговарях с осем души, които или работят в министерството, или имат пряка връзка с него.
— И?
— Родригес, или Хуан Родригес, или Кучето, или Голямото куче, не говори нищо на никого. Никой не е чувал тези имена, никой не знае нищо за водене на такова дело, никой не е предавал нищо на майор Съливан, нито пък знае това да е било направено от някой старши офицер.
— Интересно.
— Но не и напълно обективно. Осем души представляват много малка извадка, но останах с усещането, че едва ли някой има желание да раздухва едно шестнайсетгодишно недоразумение. Ще научим повече след около час, когато всички ще бъдат на работа.
— Благодаря, капитане.
— Добре ли спите?
— В този мотел се плаща на час и ние гледаме да използваме парите си по най-добрия начин. Предложили ли са психиатрична помощ на Езра Шраго след инцидента с ушите му в Афганистан?
— Психиатричните заключения са поверителни.
— Но ти все пак си ги прочела, нали?
— Предложили са му и той е приел. По принцип това е доста необичайно, защото повечето предпочитат да таят всичко в себе си и да не го споделят, тоест, докато им издържат нервите. Но Шраго се е оказал послушен пациент.
— И?
— Три години след инцидента продължавал да изпитва гняв, озлобление, унижение и омраза. Прибирането му у дома било колкото терапевтична мярка, толкова и превантивна. Създало се усещането, че ще прибегне до разправа с местното население. Всеки момент можел да извърши някоя жестокост. В заключенията е отбелязано, че яростно ненавижда талибаните.
— Сега нещата ми изглеждат още по-объркани — обяви Търнър след приключването на разговора. — Защо ще продава оръжие на хора, които мрази?
— Той е само винтче в машината — повтори Ричър. — Живее в Северна Каролина и от пет години насам не е виждал чалма. А на всичкото отгоре получава и много пари.
— Но работата му е свързана с афганистанци.
— Старае се да забрави този факт. Както се казва, далече от погледа, далече от ума.
Ричър остави телефона между двете възглавници и отново заспа.
Но сънят му не продължи дълго. Четирийсет минути по-късно Едмъндс се обади за трети път. Точно в шест без четвърт местно време.
— Реших да се позабавлявам и прегледах още веднъж назначенията във Форт Браг — обяви тя. — Целта ми беше да проверя колко време са служили заедно четиримата. Установих, че Шраго е в тази рота от самото начало, след него се е появил Райкард, а после и Лозано. Последен, преди около четири години, се е присъединил Балдачи. Оттогава насам служат заедно и това ги прави най-старият квартет в ротата, създаден далеч преди останалите екипи. Имали са предостатъчно време да се опознаят и сближат.
— Ясно — каза Ричър.
— Но това е второстепенен въпрос. Важният е друг — преди четири години ротата се е сдобила с временно изпълняващ длъжността командир. Предишният получил инфаркт и починал. Именно временният командир създава екипа на Шраго. Познай кой е бил той.
— Морган — каза Ричър.
— Позна. По онова време е бил майор. Малко по-късно са го повишили, макар и по неясни причини. Досието му е доста тънко. И толкова скучно, че може да се използва вместо приспивателно.
— Ще го имам предвид. Но в момента спя добре, въпреки че доста често ме будят по телефона.
— И аз съм така — отвърна тя.
— Кой е изпратил Морган във Форт Браг преди четири години? — попита Ричър. — Кой е отговарял за назначенията по онова време?
— Работя по въпроса.
Ричър върна телефона между възглавниците и двамата отново потънаха в сън.
За последно получиха още половин час. После дойде четвъртото обаждане. Точно в шест и четвърт местно време, директно от майор Съливан, адвокат във Военния съд.
— Прекарах точно три часа в архивите, но се страхувам, че твоята теория е малко преувеличена — обяви тя. — Жалбата на Голямото куче не е била разглеждана в съда нито преди шестнайсет години, нито след това.
Ричър замълча за момент.
— Добре, ясно — отвърна той. — Благодаря за усилията.