— Седемдесет и два часовата пауза се дължи на факта, че полицията на Лос Анджелис покрива всички доклади за престъпления, извършени от банди — обади се от възглавницата си Търнър. — Вероятно по съвет на техните пиари, а не защото нищо не се е случило.
— Правилно, майоре — отвърна Съливан. — Но остават бордовите дневници на патрулните полицаи, в които са описани всички детайли. Грейнджър успява да спечели доверието на някакъв лейтенант и истинската история излиза наяве. Оказва се много странна, почти невероятна. Двайсетина минути след като Ричър си тръгва, пред къщата на Голямото куче се изсипват петима чернокожи от „Ел Сегундо“, които започват да го налагат направо на двора. Съседът се обажда в полицията. Патрулните полицаи стават преки свидетели на финалната част от побоя — една минута стоят и гледат, след което се вземат в ръце и арестуват петимата извършители. После откарват Голямото куче в болницата. Но по време на ареста се стига до злоупотреба със сила, довела до сериозни наранявания на част от бандата. Това налага промени в доклада, а после идва заповедта да се потули всичко, за да не излезе, че полицията не е действала съвсем по правилата. Просто за всеки случай. А те, изглежда, не са си поплювали.
— Значи мен ме съдят за побой, но полицията на Лос Анджелис разполага с доказателства, че това е дело на други хора, така ли? — попита Ричър.
— Грейнджър е направил фотокопия на бордовите дневници на полицаите. Имаме ги в нашия архив.
— Печен адвокат си е намерил Голямото куче, няма що.
— По-лош, отколкото можеш да си представиш. Първоначалният план е бил да скочат на версията за банда извършители и да съдят самата полиция за бездействието й. И защо не? Всички го правят. Една нощ Грейнджър прониква в адвокатската кантора на булевард „Вентура“ и открива жалба като твоята, но срещу полицията на Ел Ей. Тя обаче няма как да даде резултат, защото благодарение на манипулациите на оперативните документи ченгетата могат да докажат, че на въпросната дата изобщо не са били в района. По тази причина адвокатът минава на план Б и решава да удари армията. Разбира се, това е абсолютна измама, която обаче е подкрепена със солидни аргументи. От този момент нататък полицията на Ел Ей няма как да признае, че е укрила доклад за престъпление по политически причини. Тоест от тази посока адвокатът може да очаква пълно мълчание. Голямото куче иска голямо обезщетение, а срещу момчетата от „Ел Сегундо“ няма доказателства. Остава единствено Чичо Сам.
— Как е навързал нещата Грейнджър?
— Наложило се да пипа изключително внимателно, за да не компрометира полицията. Но познавал някакъв човек във Военната прокуратура, който пък имал приятел в адвокатската колегия. Така се родила идеята да прецакат професионалната кариера на адвоката. Грейнджър го принудил да подпише клетвена декларация, че жалбата е била фалшива, а самият той се подписал като свидетел. Между другото, въпросната декларация също си дреме в архивите, в съседното чекмедже на жалбата. После Грейнджър му разцепил устната.
— Последното има ли го в архивите?
— Вероятно да, под формата на самозащита срещу непровокирано нападение.
— И това е възможно — кимна Ричър. — А как е полковник Муркрофт?
— Няма опасност за живота му, но не е добре.
— Ако го видиш, непременно му предай най-добрите ми пожелания. А на теб благодаря за всичко, което свърши тази нощ.
— Дължа ти извинение, майоре — отвърна Съливан.
— Не ми дължиш нищо.
— Благодаря. Между другото, _ти_ все още ми дължиш трийсет долара.
Ричър си представи Търнър в онзи магазин в Беривил, Вирджиния. Облечена с новия си панталон, с огромната му риза, стигаща малко под коленете й. Побираше се в нея два пъти.
— Това бяха най-хубавите трийсет долара, които някога съм имал — каза той.
Отпразнуваха новината по най-добрия възможен начин, а след това вече беше късно да заспиват. По тази причина станаха и си взеха душ.
— Как се чувстваш сега? — попита Търнър.
— Не усещам никаква разлика.
— Защо?
— През цялото време знаех, че не съм го направил, затова новата информация не ме изненада и не ми донесе облекчение. Първо, защото не бях разстроен, и второ, защото изобщо не ми пука какво мислят хората.
— Включително и аз?
— Ти също знаеше, че не съм го направил. Както аз знаех, че не си взела никакви сто бона.
— Доволна съм, че Съливан се извини. А и ти беше много любезен, като я увери, че не ти дължи извинения.
— Не беше любезност, а констатация на един факт — поклати глава Ричър. — Наистина няма за какво да се извинява, тъй като първото й подозрение беше основателно. Не биваше да обявявам, че не съм го направил, защото на практика почти го направих. Бях на косъм от извършването на всички действия, за които ме обвиняват в клетвената декларация, но не заради армейското въоръжение по улиците на Лос Анджелис. Това изобщо не ме интересуваше. За правилното използване на косачките са нужни много сила и тренировки, а също така и добра поддръжка. По принцип бойните картечници се поверяват на най-добрите във взвода. А намират ли се такива по улиците на Лос Анджелис? Според мен не. Преценката ми беше, че тези оръжия ще бъдат използвани еднократно, а след това ще потънат като котви. Нищо тревожно. Безпокояха ме останалите неща. Противопехотни мини, ръчни гранати. За тях не е нужен опит, но те могат да нанесат големи поражения, особено в градска среда. Невинни минувачи, деца. А онази воняща торба с лой трупаше дебели пачки от тях, които харчеше за дрога, проститутки и по двайсет хамбургера дневно.