Не се връщай

Не, не я познаваше.

— Била ли е някога в Корея? — попита той.

— Още един шантав въпрос — отвърна момичето.

— В какъв смисъл шантав?

— Убедена е, че не й върви просто защото никога не е напускала Лос Анджелис. Е, само един път, когато някакво гадже я завело във Вегас, но се оказало, че няма пари за хотел. Тя дори няма паспорт.

— Сигурна ли си?

— Затова си боядисва косата. Тук все пак е Южна Калифорния, а тя няма документи.

— Не й трябват документи.

— Тя си е без документи. Дълго е за обяснения.

— Добре ли се чувства?

— Това не е животът, за който е мечтала.

— А ти добре ли се чувстваш?

— Аз съм окей. Не се тревожи за мен.

Ричър замълча.

Артър се появи от мъртвата точка зад рамото му, наведе се над момичето и започна да шепне в ухото й. Но понеже произнасяше думите отчетливо, Ричър горе-долу разбра какво казва: _Налага се дамата и господинът да проведат разговор с един друг господин_.

Момичето скочи с блеснали очи, абсолютно доволна да отстъпи мястото си на поредния важен агент, който щеше да я отведе още по-близо до същността на драмата. Артър се оттегли, а тя се плъзна след него с плавни движения, кацна върху високото столче пред бара и подпря лакти на него. Мястото й в сепарето се зае от дребен жилав мъж, който пък подпря лакти на масата с тържествуващо изражение.

Новодошлият беше щатен сержант Пит Еспин.

Ричър се извърна към Търнър, която само поклати глава. Това означаваше, че Еспин е покрил заведението. Поне с двама души, вероятно въоръжени и вероятно наблизо. Сержантът се настани удобно, събра длани пред гърдите си, сякаш се готвеше да разбърка тесте карти и обяви:

— Ти не си неин баща.

— Очевидно — кимна Ричър.

— Направих си труда да проверя. Държавният департамент обяви, че на госпожица Дейтън никога не е издаван международен паспорт. Министерството на отбраната добави, че тя никога не е влизала официално в Корея. Порових се още малко и открих, че адвокатът продава разни неща по интернет. Най-вече документи, в които пише точно това, което искаш да пише. Тези фалшификати, които трябва да издържат на сериозна проверка, са по-скъпи. Във втория случай става въпрос за истински жени, истински деца и истински копия на истински актове за раждане. Не е сам, в бизнеса има още много като него. Запасите им са неограничени. Трябва ти дете, родено на определена дата? Никакъв проблем.

— Кой е купил клетвената декларация?

— Неизвестен мъж, представил се с името Ромео и платил добри пари. Някъде от Каймановите острови.

— Кога се обадил този Ромео? Кога е купил клетвената декларация?

— Сутринта, когато беше арестувана майор Търнър. Еднократна, но бърза услуга. Казваш имената, местата и датите, а те вършат останалото. Дори можеш да добавиш текст, ако искаш. Документите се изработват на компютър и се изпращат по електронната поща. На външен вид приличат на фотокопия. Кандис Дейтън е била избрана заради рождената дата на детето й. Адвокатът я познава като сервитьорката, която го е обслужвала на това място. Получила е сто долара срещу подписа си. Но това с рождената дата е било тъпо и ти вероятно си го забелязал. Точно девет месеца след командировката ти в „Ред Клауд“. И това навежда на мисълта за човек, който е гледал календара, а не за биологията.

— Добра работа — рече Ричър.

— Вече не си на куката — добави Еспин.

— А защо изобщо бях окачен на нея? — изгледа го Ричър. — Това е големият въпрос. Имаш ли отговор на него? Защо Ромео е купил тази клетвена декларация?

Еспин не отговори.

— И кой всъщност е този Ромео?

Мълчание.

— Какво следва сега? — обади се Търнър.

— Вие сте арестувана.

— А Ричър?

— Той също.

— Трябва да се свържете с майор Съливан от Военния съд.

— Тя вече ми се обади. Случаят с Голямото куче е погребан и забравен, но между влизането си в онази килия във Форт Дайър и настоящия момент Ричър е извършил поне стотина престъпления, а може би и повече — като се започне от незаконно затваряне на невинен човек в подкрепа на извършител на друго престъпление и се стигне до измама с кредитни карти.

— Сержант Лийч предаде ли ти посланието ни?

— Май искаш да надмина себе си, а?

— Бих попитал как би постъпил на мое място.

— Бих се доверил на системата.

— Глупости!

— Особено ако съм невинен.

— Аз бях ли невинен?

— Само в началото — отвърна Еспин.

— Не ми отговори на въпроса — каза Ричър. — Защо Ромео е купил клетвената декларация?