— Тук има елемент на държавна измяна.
— Тук може да има, но не и в реалния свят. Ако беше така, нямаше да успеят да я затворят в Дайър. Вече щеше да е на Карибите.
— Но все пак не говорим за шофиране с превишена скорост, нали?
— Тя няма да избяга.
— Пак ви питам: това персонална гаранция ли е от ваша страна?
— По-скоро добре обмислена преценка.
— Вие познавате ли я изобщо?
— Не съвсем.
— В такъв случай изчезвайте, майоре!
— Защо ви е инструктирала да ми откажете свиждане?
— Не го е направила, поне технически. Инструкцията е била предадена от дежурния адвокат някъде следобед. Което означава, че забраната е влязла в действие още преди да поема нейния случай — което стана на следващата сутрин. Тоест вчера.
— Искам да я помолите да размисли.
Муркрофт не отговори. Съливан се възползва от паузата, за да се намеси в разговора.
— Капитан Едмъндс ми каза, че вече е разговаряла с вас — започна тя. — По онзи въпрос с Кандис Дейтън. Посъветвала ви е да предприемете проактивни стъпки. Направихте ли го вече?
— И с това ще се заема — отвърна Ричър.
— То би трябвало да е основният ви приоритет. При подобни казуси и нюансите имат значение.
— И с това ще се заема — повтори Ричър.
— Дъщеря ви живее в автомобил, което е по-важно от теоретическата ви загриженост за гражданските права на майор Търнър.
— Момичето е почти петнайсетгодишно и живее в Лос Анджелис. Несъмнено и друг път е спала в коли. Ако е мое дете, положително ще издържи още ден-два.
— Според мен майор Съливан и капитан Едмъндс се опитват да ви предупредят, че може би няма да разполагате с въпросните ден-два — обади се Муркрофт. — Имам предвид решението на прокурора по делото Родригес. Предполагам, че в момента злорадо потриват ръце, защото случаят е възможно най-лошият: ясни доказателства плюс катастрофален пиар.
— Ясните доказателства са ясен боклук и нищо повече.
Муркрофт пусна в ход адвокатската си усмивка — снизходителна и малко високомерна.
— Не сте първият обвиняем, който го казва — рече той.
— Човекът е мъртъв, но аз трябва да се изправя срещу някакви си изкопани свидетели. Как изобщо е възможно това от гледна точка на закона?
— Става въпрос за нещастно стечение на обстоятелствата. Клетвената декларация ви обвинява и от гроба. Това е положението. Никаква възможност за кръстосани разпити.
Ричър погледна към Съливан. Все пак тя беше неговият адвокат.
— Полковникът е прав — обяви тя. — Но вече ви казах, че ще успея да издействам извънсъдебно споразумение. Което трябва да приемете.
Съливан допи кафето си, стана, каза им довиждане и се отдалечи. Ричър изчака да напусне клуба и се извърна към Муркрофт.
— Ще обжалвате ли ареста на майор Търнър?
— Да — отвърна полковникът. — Ще поискам по-лека мярка за неотклонение — забрана за напускане на окръга. Скоро ще я освободят.
— Кога възнамерявате да го направите?
— Ще подам молбата веднага, ако само ме оставите да си довърша закуската.
— Кога ще получите решението?
— До средата на деня, най-късно.
— Хубаво.
— Хубаво или лошо, това не ви влиза в работата, господин майор.
Муркрофт погони още известно време трохите от сандвича в чинията си, после се изправи, промърмори едно „хубав ден, майоре“ и излезе. Ходеше с леко накуцване и приличаше много повече на учен, отколкото на военен. Но не беше лош човек. Ричър остана с чувството, че сърцето му е на правилното място.
_Саманта Дейтън_.
_Сам_.
_Четиринайсетгодишна_.
_И с това ще се заема_.
*
Ричър прекоси целия комплекс в северна посока и спря пред пропуска на ареста, където дежуреше друг капитан. Уайс от предишната вечер си беше отишъл. Този беше двуметров, но тънък като вейка, с много черна и лъскава кожа. Седеше прегънат надве в стола, който беше прекалено малък за ръста му. Ричър поиска свиждане със Сюзан Търнър. Дългучът направи справка със зелената папка и отхвърли молбата му.
Както и се очакваше.
Ричър пое по обратния път, стигна до раздрънкания шевролет и потегли към щаба на 110-а част. Остави колата на предишното място и влезе в сградата, за да върне ключа на Лийч. Тя пак беше развълнувана. Очевидно нервна и притеснена.
— Какво? — попита Ричър.
— Полковник Морган го няма!
— Казваш го така, сякаш е нещо лошо.
— Но ние се нуждаем от него!
— Не мога да си представя защо.
— Той е командващият офицер.
— Не, командващият ви офицер е майор Търнър.