— И нея я няма!
— Какво се е случило?
— Нашите хора в Афганистан пропуснаха и втория час за радиовръзка. Вече четирийсет и осем часа нямаме новини от тях. Трябва да направим нещо, но Морган го няма!
— Сигурно е отишъл да му заврат още нещо в задника — промърмори Ричър. — Но тези процедури са доста продължителни.
Той се отправи към втората врата вляво. Номер 103. Стаята на дежурния офицер. Човекът си беше там, зад огромното си бюро. Хубав, с южняшко излъчване, но доста разтревожен. Драскулките пред него бяха още по-увъртяни.
— Морган не каза ли къде отива? — попита го Ричър.
— На среща в Пентагона — отвърна младият капитан.
— Само толкова?
— Не ми даде подробности.
— А ти звъня ли му?
— Разбира се. Но Пентагонът е голямо място. Не могат да го открият.
— Няма ли мобилен?
— Изключен е.
— От колко време го няма?
— Близо час.
— Какво ще искаш от него?
— Да разреши издирвателни действия, разбира се. Сега всяка минута е скъпа. Там имаме много наши хора — Първа пехотна дивизия, специалните части. Имаме хеликоптери, безпилотни самолети, спътници и всякакви други средства за въздушно наблюдение.
— Но вие не знаете нито къде се намират, нито с какво се занимават.
Палецът на капитана се насочи нагоре. Към кабинетите на началниците.
— Мисията е в компютъра на майор Търнър — поясни той. — Който вече е компютър на полковник Морган и е защитен с парола.
— Свързочниците в Баграм ли отговарят за радиовръзката?
Човекът кимна.
— Повечето от емисиите съдържат рутинни данни, които стигат до нас след обработка в Баграм. Но когато има нещо важно, те ни го съобщават незабавно по защитена телефонна линия.
— Какво съдържаха последните емисии? Рутинни данни или нещо спешно?
— Рутинни.
— Добре — кимна Ричър. — Свържи се с Баграм и поискай координатите на нашите при последната връзка.
— Дали ще ги имат? — погледна го със съмнение дежурният офицер.
— Обикновено радистите получават доста точна представа за позицията на предавателя. По звука, по силата на сигнала, а понякога и чрез вътрешното си чувство. Това им е работата. Искай да посочат стеснен периметър, не повече от шест-седем километра.
Дежурният офицер вдигна телефона, а Ричър се върна във фоайето при Лийч.
— Хващай слушалката — нареди й той. — Опитай се да се свържеш с всички, които познаваш в Пентагона. През следващите десет минути искам да дадеш всичко от себе си, за да открием Морган.
Лийч се подчини.
Ричър остана да чака до нея.
Десет минути по-късно резултатът на Лийч беше нулев. Което не беше кой знае каква изненада. Само коридорите на Пентагона бяха с дължина двайсет и седем километра, а в кабинетите с обща площ над триста и седемдесет хиляди квадратни метра работеха повече от трийсет хиляди служители. Да откриеш сред тях един конкретен човек беше като да откриеш игла в най-огромната купа сено на света.
Ричър се върна в стая 103.
— Радистите от Баграм са на мнение, че нашите хора са на около триста и шейсет километра от тяхната база — докладва дежурният офицер. — Или на триста и седемдесет.
— Това все пак е начало — кимна Ричър.
— Не съвсем, защото не знаем в коя посока.
— Аз имам един принцип — съмняваш ли се, избери най-малко вероятното предположение.
— Афганистан е голяма страна.
— Знам — въздъхна Ричър. — И доколкото съм чувал, навсякъде има опасности. Въпросът сега е къде е най-опасно…
— В планините на границата с Пакистан, където живеят пущуните. В североизточната част. Не било място за развлечения.
— Точно на такива места изпращат хора от Сто и десета — кимна Ричър. — Потърси командира на базата с искане да организира въздушно наблюдение на района, който се намира на триста и шейсет-седемдесет километра североизточно от Баграм.
— Може да се окаже, че посоката е абсолютно погрешна — предупреди го младежът.
— Както стана ясно, това е най-малко вероятното предположение. Да имаш по-добра идея?
— При всички случаи няма да го направят. Не и по нареждане на капитан. За подобни неща ни трябва от майор нагоре.
— Направи го от името на Морган.
— Не мога.
Ричър се ослуша. В сградата цареше дълбока тишина. Никой не идваше. Дежурният офицер чакаше. Свита в юмрук до телефона, ръката му също чакаше.
_Връщаш се в армията, майоре_.
_Запазваш предишния си чин_.
_Назначен си пак в тази част_.
— Използвай моето име — отсече Ричър.
12