Не се връщай

Появи се непознат за Ричър служител с празна найлонова торбичка, която побра всичките му лични вещи. Той седна на стола, който беше сам от едната страна на масата, преценил, че именно той му се полага. Еспин се настани срещу него, а всички други излязоха. Еспин мълчеше. Никакви въпроси, никакви празни приказки.

— Кой иска да говори с мен? — попита Ричър.

— Пътува насам — отвърна Еспин.

— Мъж ли?

— С някаква полска фамилия.

— Кой е той?

— Почакайте и ще разберете.

Така и стана. Двайсетина минути по-късно вратата се отвори и в килията влезе мъж с костюм. Беше на средна възраст, с къса, леко прошарена тъмна коса и бледо подпухнало лице, издаващо известна умора. Но тялото му беше стегнато, което говореше за редовно посещение на фитнеса. Костюмът му беше черен и скъп, но на места доста излъскан. На джобчето на сакото му беше закачен бадж на ПУ на окръг Колумбия. Тоест Вашингтонската градска полиция.

Цивилен.

Човекът седна на свободния стол до Еспин и се представи:

— Аз съм агент Подолски.

— Добре е да го знам — кимна Ричър.

— Искам няколко отговора.

— На какви въпроси?

— Мисля, че знаете на какви.

— Ни най-малко.

— Въпроси, свързани с физическа разправа.

— Колко стара е този път? Отпреди двайсет години? Или сто? По времето на Гражданската война?

— Разкажете ми за вашата сутрин.

— Коя сутрин?

— Днешната.

— Станах, разговарях с един адвокат, после с още един и с още един. Днешната ми сутрин беше плътно запълнена с адвокати.

— Имената им?

— Съливан, Едмъндс и Муркрофт.

— Полковник Муркрофт от вашата юридическа академия в Шарлътсвил, временно командирован в тази база?

— Академията не е моя, но да, за същия става дума.

— А къде разговаряхте с него?

— Тук, в базата. В Офицерския клуб.

— И кога се случи това?

— Тази сутрин, както вече ви казах.

— И по-точно в колко часа?

— Питам се дали един частен разговор между двама офицери попада под вашата юрисдикция, господин следовател?

— Този попада, повярвайте ми — каза Подолски. — Та кога проведохте разговора?

— По време на закуската му — отвърна Ричър. — Която приключи доста след моята. Бих казал, че започна точно в девет и двайсет и три минути.

— Много сте точен.

— Нали ме помолихте да бъда.

— За какво разговаряхте с полковник Муркрофт?

— По правни въпроси.

— Във връзка с вас?

— Не, с трето лице.

— Случайно това трето лице да се казва майор Сюзан Търнър от Сто и десета част, в момента разследвана от военната прокуратура по обвинение в корупция?

— Същата.

— А майор Съливан стана ли свидетел на този разговор?

— Да, Съливан също беше там.

— Тя твърди, че сте помолили полковник Муркрофт да извърши определени действия. Вярно ли е това?

— Да, вярно е.

— Пожелали сте да обжалва предварителния арест на майор Търнър?

— Точно така.

— Но той ви отказа, така ли? И ви е помолил да се пръждосвате?

— Да, в един момент каза „изчезвайте“.

— Но вие сте започнали да спорите с него. При това доста разпалено.

— Не сме спорили. Просто обсъдихме един технически проблем, без да се разгорещяваме.

— Принципно обаче сте поискали от полковник Муркрофт да направи нещо за вас, но той е отказал. Правилно ли съм разбрал?

— За какво всъщност става въпрос? — начумерено попита Ричър.

— По-късно тази сутрин полковник Муркрофт е бил пребит почти до смърт в Югоизточен Вашингтон. В моя район.

15

Подолски извади бележник и химикалка, сложи ги на масата пред себе си и каза:

— Имате право на адвокат.

— Днес не съм бил в Югоизточен Вашингтон или в други части от него — рече Ричър. — Дори не съм пресичал реката.

— Искате ли адвокат?

— Вече си имам. Дори двама. Но не ми вършат кой знае каква работа. Особено единият от тях, който определено не работи за мен.

— Имате предвид майор Съливан?

— Тя си тръгна, преди да приключим разговора. Веднага след това Муркрофт се съгласи да подаде молба за освобождаване от ареста.

— Много удобно за вас.

— Но е истина. Нима Муркрофт казва обратното?

— Той не казва нищо, защото е в кома.

Ричър замълча.

— Разполагали сте с кола, нали? — попита Подолски. — Син шевролет седан, който сте взели от щаба на Сто и десета?

— И какво от това?

— Бихте могли да качите Муркрофт и да го закарате отвъд реката.