— Не мога да преценя по тях — обяви след известно време той. — Може би сте използвали оръжие. Някакъв тъп инструмент. Лекарите ще се произнесат.
— И сега какво? — попита Ричър.
— Прокурорът ще реши. Междувременно вие ще дойдете с мен. Влизате в нашия арест.
В стаята настъпи тишина.
— Не, не съм съгласен — обади се няколко секунди по-късно Еспин. — Той ще остане тук. Нашето обвинение в убийство е по-тежко от вашето за физическа разправа.
— Едно престъпление с днешна дата натежава пред каквото и да е отпреди шестнайсет години — възрази Подолски.
— Въпросът е кой го е задържал — поклати глава Еспин. — А това сме ние. Не вие. Представете си колко бумащина ни чака, ако ви го предадем.
Подолски не каза нищо.
— Но вие можете да го разпитвате тук когато пожелаете — добави Еспин.
— Ще бъде ли затворен в килия?
— О, и още как. Бъдете спокоен.
— Добре, съгласен съм — кимна Подолски, прибра бележника и химикалката и напусна стаята за разпит.
После дойде ред на процедурите по задържането под стража преди процеса. Ричър беше обискиран за втори път и след като свалиха връзките на ботушите му, го поведоха по някакъв тесен коридор. Подминаха две значително по-големи стаи за разпит и след два завоя се озоваха в крилото с килиите. Оказа се доста по-цивилизовано място от това, което очакваше. Приличаше по-скоро на хотел от евтина верига, отколкото на затвор — многобройни къси коридори с открити пространства между тях. Килията му се оказа не по-лоша от мотелската стая. Обезопасена, разбира се, с отваряща се навън стоманена врата, оборудвана с резе и ключалка. Бетонни стени и високо прозорче с решетка, точно под тавана, железни аксесоари в банята и тясно войнишко легло. Но въпреки това имаше достатъчно пространство и някакви удобства. Да, тук със сигурност беше по-добре, отколкото в мотела. До леглото имаше дори стол. Обединената база „Дайър-Хелсингтън Хаус“ в целия си блясък.
Ричър седна на стола.
Еспин чакаше на вратата.
_Надявай се на най-доброто, но очаквай най-лошото_.
— Искам среща с началника на ареста — каза Ричър. — Колкото по-бързо, толкова по-добре.
— Той и без това ще се отбие да ви види — отвърна Еспин. — Трябва да ви запознае с вътрешните правила.
— Познавам правилата. Но въпреки това държа да го видя по най-бързия начин.
— Ще му предам.
После Еспин си тръгна.
Вратата се затръшна, ключът се превъртя, резето щракна.
*
Същите звуци се повториха двайсет минути по-късно, но в обратен ред. Резето се прибра, ключът се превъртя в другата посока и вратата се отвори. Върлинестият капитан наведе глава, за да не се удари в горния праг.
— Проблеми ли ще ни създавате? — попита той, докато влизаше в килията.
— Не виждам причини за това, стига да се държите прилично — отвърна Ричър.
Високият мъж се засмя.
— Какво мога да направя за вас?
— Да се обадите на един телефон. На сержант Лийч в щаба на Сто и десета. Съобщете й къде съм. Може би ще ви предаде нещо за мен. Тогава просто елате да ми го кажете.
— А не искаш ли да ти разходя кучето или да ти прибера дрехите от химическо чистене? — заряза официалния тон капитанът.
— Нямам дрехи на химическо чистене, нямам и куче. Но ако имаш желание, можеш да звъннеш и на майор Съливан във Военния съд. Тя е мой адвокат. Кажи й, че искам да я видя тук най-късно до края на работния ден. Предай й, че се нуждая от адвокатски съвети и че това е изключително важно.
— Друго?
— Не. След това ще се обадиш на капитан Едмъндс от управление „Човешки ресурси“. Тя ми е другият адвокат. Кажи й, че искам да я видя веднага след майор Съливан.
— Нещо друго?
— Колко „клиенти“ имаш днес?
— Ти и още един.
— Който е майор Търнър, нали?
— Аха.
— Тя наблизо ли е?
— Това е единственото арестантско крило, с което разполагаме.
— Трябва да научи, че адвокатът й е извън строя, така че да си потърси друг. Иди да я видиш и направи необходимото.
— Не е ли малко странно ти да го казваш?
— Много скоро ще се убедиш, че нямам нищо общо с това, което е сполетяло Муркрофт. А най-добрият начин да изчистиш лицето си от хвърлено сурово яйце е да не се оставиш да те замерят с него.
— Все още си мисля, че говориш странни неща. Да не си оглавил Съюза за граждански свободи?
— Дал съм клетва да защищавам конституцията. Ти също. Майор Търнър има право на компетентна юридическа защита през цялото време. Така е поне на теория. Не бива да остава без адвокат, трябва да обжалва задържането си. Затова й кажи да поиска нов. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Например още днес следобед. Ти трябва да й внушиш да го направи.