— Друго?
— Засега е достатъчно — отвърна Ричър. — Благодаря ти, капитане.
— Моля — кимна високият мъж, а след това се обърна, наведе глава и излезе в коридора. Вратата се затръшна, ключът изщрака, резето влезе в насрещника си.
Ричър остана там, където беше. На стола.
Петнайсет минути по-късно вратата отново оживя. Резе, ключалка, панти. Този път началникът на ареста остана в коридора. Явно за да си спести навеждането.
— Съобщение от сержант Лийч от щаба — обяви той. — Двамата в Афганистан са открити мъртви. Застреляни в главите на някаква козя пътека в Хиндукуш с деветмилиметрови куршуми. Вероятно преди три дни, съдейки по състоянието им.
Ричър замръзна на мястото си.
— Благодаря, капитане — промълви след известно забавяне той.
_Надявай се на най-доброто, но очаквай най-лошото_.
И най-лошото се беше случило.
16
Ричър остана на стола и започна да хвърля жребий с въображаема монета. Първи път: ези или тура? Шансовете очевидно бяха петдесет на петдесет. Защото монетата съществуваше само в съзнанието му. Но при истинската, хвърляна на живо, това съотношение беше по-скоро 51:49 — в полза на страната, която е отгоре при подхвърлянето. Необяснимо защо, но опитите доказваха именно това. Вероятно имаше нещо общо с различните оси на въртене, премятането, аеродинамиката и обичайното разминаване между теория и практика.
Монетата на Ричър обаче беше въображаема. И тъй, второ хвърляне: ези или тура? Пак петдесет на петдесет. Също както при третото и четвъртото. Всяко подхвърляне беше отделно събитие с еднакви шансове, статистически независими от предходните хвърляния. Винаги петдесет на петдесет. Което обаче не означаваше, че шансовете да се падне ези четири пъти поред също са петдесет на петдесет. Съвсем не. Шансовете това да се случи бяха шест на деветдесет и четири, тоест далеч по-малки от петдесет на петдесет. Елементарна математика.
Но Ричър се нуждаеше от четири пъти поред ези при следните въпроси: Ще има ли Сюзан Търнър нов адвокат още днес следобед? Отговор: или да, или не. Петдесет на петдесет, както при хвърлянето на монета. После: Дали този нов адвокат ще бъде бял мъж? Отговор: или да, или не. Отново петдесет на петдесет. После: Дали майор Съливан, а след нея и капитан Едмъндс ще се появят в тази сграда едновременно с новия адвокат на Сюзан Търнър? Ако изобщо се сдобиеше с такъв. Отговор: или да, или не. Петдесет на петдесет. И накрая: Дали споменатите трима адвокати ще влязат в базата през един и същ портал? Отговор: или да, или не. Пак петдесет на петдесет.
Четири отговора „да или не“, всеки от тях независим от останалите. Всеки от тях с абсолютен шанс петдесет на петдесет. Но шансът за четири правилни отговора беше едва шест на деветдесет и четири.
_Надявай се на най-доброто_. И Ричър се надяваше. Според него в това имаше известен резон. Статистиката беше хладна и безразлична. За разлика от реалния свят, който невинаги беше такъв. Армията бе несъвършена институция. Дори нейните тилови подразделения като Военния съд бяха несъвършени — например в назначенията си на полов принцип. Висшите постове бяха запазени за мъжете. От което следваше, че защитата на майор от Военната полиция, обвинен в корупция, би трябвало да се възложи именно на един от тях. Тоест шансовете на Сюзан Търнър да получи такъв защитник не бяха точно петдесет на петдесет, а по-скоро седемдесет на трийсет. Муркрофт все пак беше мъж, нали? Бял мъж. Чернокожите военнослужещи бяха добре представени в армията, но делът им не надвишаваше дела на чернокожите спрямо останалото население. Тоест — една осма. Значи шансовете да получи чернокож адвокат бяха приблизително тринайсет на осемдесет и седем.
Освен това Ричър можеше да задържи поне едната от своите адвокатки в сградата толкова дълго, колкото пожелаеше. Достатъчно беше да поддържа разговор с тях. По несъществени теми, следващи една след друга. Можеше да се прави на разтревожен. Можеше да ги държи достатъчно дълго, за да ги отегчи до смърт и да ги накара да забравят професионалното си поведение и добрите си маниери. Следователно шансовете някоя от неговите адвокатки и новият защитник на Търнър да са едновременно в ареста също бяха по-добри от петдесет на петдесет — може би отново седемдесет на трийсет, а дори и по-високи.