— Разкажи ми за онези двамата снощи — обади се Търнър.
— Пристигнах с автобуса и тръгнах директно към Рок Крийк с намерението да те поканя на вечеря — започна Ричър. — Но теб те нямаше по обясними причини. В кабинета ти се беше настанил един гадняр, който взе да дрънка глупости за някакви обвинения срещу мен, повдигнати от гангстер, когото издирвахме преди цели шестнайсет години. Като видя, че не съм впечатлен, той ми излезе с номера за някакъв закон в Десета част на Кодекса, чрез който ме връщали обратно на служба.
— Какво? Отново си в армията, така ли?
— От снощи — кимна Ричър.
— Забележително!
— Не виждам нищо забележително. Поне засега.
— А кой ме замества?
— Един полковник на име Морган с вид на чиновник. Настани ме в някакъв мотел на северозапад. Пет минути след това пред стаята ми спря кола с двама души. Трийсетинагодишни, волнонаемни. Заеха се да ме плюят, защото съм посрамил частта, а след това предложиха да напусна града още преди да ме изправят пред военен съд. В противен случай щели да ми сритат задника. Наложи се да им блъсна главите в ламарината, с която пристигнаха.
— Но кои са били, по дяволите? Не успя ли да им научиш имената? Не искам подобни типове в моята част!
— Със сигурност не бяха от Сто и десета. В колата беше топло. Това означава, че бяха пътували доста по-дълго от разстоянието между Рок Крийк и мотела. Освен това бойните им умения бяха стандартни. Няма как да са били от твоите хора. Знам го, защото си направих труда да проверя неофициално личния състав. Обиколих стаите и тези момчета не бяха там.
— Кои са били тогава?
— Две малки парченца от голям и сложен пъзел.
— Каква е картинката на кутията му?
— Не знам. Но днес ги видях отново. От разстояние. Появиха се в мотела с подкрепление. С други двама като тях. Предполагам, че проверяваха дали съм си тръгнал, готови да ускорят решението ми, в случай че още се колебая.
— Но защо са настоявали да се махнеш, след като не са от Сто и десета?
— Точно там е работата — отвърна Ричър. — Дори не бяха ме виждали. По принцип хората ме гонят на малко по-късен етап.
Минаха покрай Виетнамската стена. Там видяха още една патрулка с работещ двигател и гора от антени на покрива.
— Би трябвало паниката вече да е пълна, не мислиш ли? — подхвърли Ричър.
— Освен ако твоята адвокатка Едмъндс не е заспала в чакалнята — каза Търнър.
Подминаха полицейската кола. Достатъчно близо, за да зърнат ченгето в нея — висок чернокож мъж, слаб като вейка. Спокойно би могъл да е брат на началника на ареста в Дайър. Което би било крайно неприятно стечение на обстоятелствата.
— Какво е било това нападение отпреди шестнайсет години? — попита Търнър.
— Един гангстер от Ел Ей продаваше на черно оръжия, откраднати по време на „Пустинна буря“. Дебело гадно копеле с прякор Кучето. Помня, че разговарях с него. Всъщност няма как да го забравя. Имаше габарити на фамилна къща. Доколкото разбрах, вече е покойник. Но оставил клетвена декларация с моето име на всеки ред. Никога не съм го удрял, дори с ръкавица. Просто нямаше как, защото ръката ми щеше да потъне до лакътя в лой, преди да стигне до нещо твърдо.
— Каква е историята?
— Предполагам, че се е появил недоволен клиент в подбрана компания с бейзболни бухалки. А след известно време дебелакът решил да получи някаква компенсация. Нали знаеш как става в нашето _справедливо_ общество? Нещо срещу нищо. И тъй, умникът се свързал с адвокат — от онези, които следват линейките. Той сигурно му е казал, че няма смисъл да търсят момчетата с бухалките, а когато дебелият му е споменал за посещението от страна на армията, му е предложил да изтупат торбата на Чичо Сам, която винаги е пълна. Така стигат до фалшивата клетвена декларация. Подобна на стотици хиляди като нея, натрупани през годините. Архивите ни със сигурност са задръстени от тях. Нашите юристи просто им се смеят известно време, а след това ги складират някъде и ги забравят завинаги. С изключение на тази, за която някой се е сетил в подходящото време.
— Защото?
— Това е друга част от пъзела. Морган каза, че досието ми е било маркирано. Алармата се е задействала не когато си го извадила, а когато си го върнала обратно. Но това е лъжа. Нашите бюрократи не са чак толкова отвеяни. Според мен изобщо не е било маркирано. Работата е била свършена набързо, в последния момент. Някой здравата се е паникьосал.