— Може би пожарникари.
— Гарантирам ти, че точно пожарникари няма.
Поеха по каменистата пътека. Придвижването им се оказа не само шумно, но и много трудно. С превозно средство би било доста по-леко, отколкото пеша. Гората от двете им страни беше гъста, почти като стена. Борове и широколистни дървета, повечето от които обезлистени. Пътеката се виеше нагоре. Накрая описваше плавен и широк завой, зад който бушуваше огънят. Топлината му се усещаше във въздуха. Нощната тишина се нарушаваше от глух тътен, примесен с остро припукване.
— Сега тихо! — прошепна Ричър.
Бавно изминаха широкия завой. Пред очите им се разкри тясна просека, завършваща с полянка сред дърветата. В дъното й се очертаваше стара порутена постройка, която приличаше на хамбар. Вляво от нея имаше също толкова стара и порутена хижа. И двете бяха сковани от дебели талпи, проядени и почернели от времето. Огънят бушуваше далече вдясно от тях, около и над ниска правоъгълна конструкция на колела. Жълтооранжеви и синкави пламъци ближеха димящите стъбла на околните дървета. Гъстият сивкав дим се издигаше право нагоре и изчезваше в нощта, подхванат от въздушните течения.
— Какво е това? — прошепна Търнър.
— Нещо като в стария виц — отвърна Ричър. — Знаеш ли какво е общото между пожар в метадонова лаборатория и развод на живеещи във фургон?
— Не.
— И в двата случая някой ще загуби фургона си.
— Значи това е метадонова лаборатория?
— Била е.
— Това обяснява отсъствието на пожарната — кимна тя. — Незаконна дейност. Не са могли да поискат помощ.
— И да са поискали, все тая — отвърна Ричър. — Ако пожарната се отзовава на всеки сигнал за подпалена нелегална лаборатория, нямаше да й остава време за нищо друго. Такива инциденти се случват непрекъснато.
— А къде са хората?
— Вероятно е само един човек. Някъде наблизо.
Излязоха на полянката и се насочиха към хижата. С гръб към пожара, придържайки се близо до дърветата. Димът се издигаше право нагоре. Светлината и сенките танцуваха стихиен езически танц. На петдесетина метра от тях пожарът продължаваше да бушува с пълна сила. Хижата беше едноетажна, с прилепена към задната част барака. И двете празни. Хамбарът беше достатъчно широк, за да побере два автомобила. Точно толкова бяха в него. Единият беше голям червен пикап додж с огромни колела и килограми хром по каросерията. Чисто нов. Другият беше спортно кабрио шевролет корвет, също червено и излъскано до блясък. Никелираните тръби на ауспуха му бяха големи колкото юмрука на Ричър. И кабриото изглеждаше чисто ново. Или почти ново.
— Това селско момче явно се справя добре — отбеляза Ричър.
— Не чак толкова — отвърна Търнър и махна към пожара.
Макар и здраво захапан от огъня, скелетът на фургона все още се различаваше. Земята около него беше покрита с горящи отломки. Това, което нарушаваше правоъгълната му форма, беше проснатото отпред продълговато нещо, наподобяващо провиснал от устата език. Неподвижно, леко издуто, напълно обхванато от пламъци с друг цвят и друга интензивност. Такива пламъци изпуска забравен на скарата агнешки котлет. Този тук обаче беше сто пъти по-голям.
— Предполагам, че се е опитвал да спаси лабораторията — промърмори Ричър. — Което е било глупаво. Винаги е по-добре да я оставиш да изгори.
— Какво ще правим сега? — попита Търнър.
— Ще изтеглим малко пари от банкомата. Лабораторията е била доста голяма и е работила добре. Имал е и два отлични автомобила, а това означава доста висок кредитен лимит за нас.
— Ще вземем парите на мъртвеца, така ли?
— Те вече не му трябват. А ние разполагаме с осемдесет цента.
— Но това е престъпление!
— Престъплението е отпреди да се появим тук. Този човек е произвеждал дрога. Ако не ги вземем ние, ще ги вземе полицията. Още утре, когато ще се появят тук. Или най-късно вдругиден.
— Но къде са тези пари?
— Това е интересната част. Трябва да ги открием.
— Вършил си това и преди, нали?
— Да, но обикновено с живи наркопласьори. Мислех да се поразходя в района зад Юниън Стейшън. Представи си, че сме данъчни. Все пак сме държавни служители, нали?
— Това е ужасно!
— Искаш ли тази нощ да спиш в истинско легло? Искаш ли да закусваш утре?
— Боже господи! — простена Търнър.
Но тя се включи в претърсването не по-малко активно от Ричър. Започнаха с хижата. Въздухът вътре беше застоял. В кухнята нямаше нищо скрито. Нямаше двойни стени на шкафовете, нито фалшиви кутии с фасул, нищо, заровено в буркана с брашно, никакви кухини в стената. В дневната също нямаше нищо. Нито тайници в пода, нито изрязани отвътре книги, нищо във възглавниците на канапето, нищо в комина. И в спалнята беше същото. Нямаше процепи в матраците, нямаше заключени чекмеджета на нощната масичка, нищо в гардероба, нищо под леглото.