На местопроизшествието присъстваха трима мъже. Единият седеше на банкета с наведена глава, подпрял лакти на коленете си. Шофьорът на вертикалния пикап, предположи Ричър. Все още замаян от катастрофата, а може би пиян или надрусан. Другите двама бяха неговите спасители. Единият беше зад волана на големия пикап, извил глава назад и с ръка на вратата. Другият обикаляше автомобила отляво и отдясно, подготвяйки се да ръководи операцията.
Ежедневна история, помисли си Ричър. Или по-скоро еженощна. Прекалено много бири или малко повечко дрога, а може би и двете. След това идва ред на тъмния, изпълнен със завои път. Едно малко по-бързо влизане в някой от тях е достатъчно. Човекът панически натиска спирачките, задните колела под празната каросерия блокират, през зимата улеснени и от тънка коричка лед върху платното. Следва завъртане и канавката. После идва ред на трудното измъкване от изправената под неестествен ъгъл седалка и дългото спускане по страницата на вертикално изправената кола. След това остава да се набере номерът на приятеля с големия пикап и да се чака.
Общо взето, нищо особено. Такива неща се случваха всеки ден. Местните явно знаеха какво правят въпреки трудностите от геометрично естество. Със сигурност го бяха правили и друг път. А може би много пъти. Ричър и Търнър щяха да се забавят най-много пет-десет минути. Това беше всичко.
След което се оказа, че съвсем не е всичко.
Седналият на банкета бавно отчете появата на нов чифт фарове, вдигна глава и присви очи. Светлината очевидно го заслепи, защото се обърна в обратна посока.
После отново погледна.
Изправи се на крака, олюля се и направи една крачка към тях.
— Това е колата на Били Боб — извика той.
Спря на място и заби поглед в лицето на Търнър. После измести очи по посока на Ричър, разкрачи крака и вдигна дясната ръка над главата си, сякаш да прогони облак летящи насекоми.
— Кво правите в нея?! — изрева той.
Което прозвуча като _копрайтней_ или нещо подобно. Може би заради развалени зъби, алкохол, дрога или трите заедно. Ричър не беше сигурен. После прояви интерес и онзи, който се готвеше да ръководи операцията. Шофьорът на пикапа с двойната кабина също слезе и тримата образуваха нещо като полукръг на няколко крачки от предната броня на корвета. Всичките бяха слаби, жилави и уморени, облечени с ватени елеци върху избелели пуловери, с дънки и ботуши. Носеха плетени шапки. Замаяният беше висок някъде около метър и седемдесет, директорът на операцията метър и седемдесет и пет, а шофьорът на пикапа — около метър и осемдесет. Съответстващи на размерите S, М и L в някой евтин каталог за работно облекло.
— Прегази ги! — заповяда Ричър.
Търнър не реагира.
— Това е колата на Били Боб — рече шофьорът.
— Вече го казах — прогърмя замаяният.
_Фешегокаах_.
Наистина гръмогласно.
Може би ушите му бяха пострадали при катастрофата.
— Защо карате колата на Били Боб, приятели? — попита шофьорът.
— Тази кола е моя — отвърна Ричър.
— Не е. Помня номера.
Ричър откачи колана си.
Търнър направи същото.
— Какво ви интересува кой кара колата на Били Боб? — попита Ричър.
— Интересува ни, защото той е наш братовчед — отговори шофьорът.
— Наистина ли?
— Можеш да се обзаложиш — кимна онзи. — Фамилията Клайтън живее в окръг Хампшър от триста години.
— Имаш ли черен костюм?
— Защо ми е?
— Защото ще ходиш на погребение. На Били Боб вече не му трябва кола. Тази нощ е изгорял като факла. Не е успял да се измъкне навреме. Ние се отбихме случайно, но не можахме да му помогнем.
Тримата помълчаха известно време, пристъпвайки от крак на крак. После се размърдаха и се изплюха на пътя.
— Не успяхте да му помогнете, но му свихте колата, а? — подхвърли собственикът на двойната кабина.
— Приеми го като смяна на предназначението.
— Още преди да е изстинал?
— Не можехме да чакаме толкова дълго. Пожарът беше много силен. Ще минат поне два дни, докато изстине.
— Как се казваш, задник?
— Ричър. Фамилията Ричър я има в окръг Хампшър от около пет минути.
— Баламосваш ли ни?
— Не съвсем. Всичко е доброволно.
— Може би вие сте запалили пожара.
— Не сме. Приятелчето Били Боб се е занимавало с опасен бизнес. Който вади нож, от нож умира. Същото важи и за колата. Откъдето дошла, там и отишла.