— А големият шанс?
— Същите четирима загубеняци — отвърна Ричър. — Без тях шефовете им са загубени. Все едно са им строшили капачките. Изолирани и безпомощни, готови да ги изядем с парцалите.
— Това е планът, така ли? — погледна го Търнър. — Оставяме на карето загубеняци да ни открие, заключваме ги и отиваме да си свършим работата?
— С една малка поправка: няма да ги заключим, а ще им причиним това, което те биха причинили на нас.
— Което е?
— Ще ги проснем на земята и ще чакаме да чуем воплите на онези, които им дърпат конците. А след това много внимателно ще им обясним защо не бива да си правят гаргара със Сто и десета.
31
Прекосиха границата на окръг Грант. Колата продължаваше да гълта километрите по пустия планински път. Стрелката на скоростомера се колебаеше между деветдесет и сто. Малко нагоре, малко надолу. Но индикаторът на горивото слизаше само надолу, при това доста бързо. На банкета се появи табела с надпис _Летище — 30 километра_. Отдолу беше добавено: _Питърсбърг_.
— Където има летище, трябва да има и бензиностанция, нали? — подхвърли Търнър. — Плюс мотел. А където има летище, бензиностанция и мотел, трябва да има и ресторант.
— Също и полицейски участък — добави Ричър.
— Да се надяваме на най-доброто.
— Така и правя — отвърна той.
Градът се оказа преди летището. Почти заспал. Но не напълно. Планинският път описа широк ляв завой и след стотина метра се сля с щатско шосе, което на свой ред се превърна в Норт Мейн Стрийт с жилищни блокове от двете страни. Кръстовището с шосе 220 се намираше в центъра на града. Същото онова шосе, което по-рано решиха да избегнат. После Норт Мейн стана Саут Мейн. Летището беше на запад, съвсем наблизо. Нямаше никакво движение, но някои прозорци светеха.
Търнър продължи на юг, прекоси за втори път тясната Потомак и зави надясно. Летището се оказа малко, само за леки самолети. Беше тъмно и очевидно затворено. Тя направи завой и пое обратно. Отново през реката, по посока на главното кръстовище.
— Тръгни по Двеста и двайсет — каза Ричър. — Сигурен съм, че там ще намерим нещо добро.
Източно от кръстовището шосе 220 се наричаше Вирджиния Авеню. Завиха по него, но пак удариха на камък. Видяха една затворена закусвалня, а близо до нея и пицария — също затворена. По-нататък се виждаше нефункционираща бензиностанция на „Шеврон“ и две заведения за бързо хранене, които не работеха през нощта. До тях тъмнееше сградата на отдавна излязъл от употреба мотел със заковани прозорци и обрасъл с бурени паркинг.
— Дотук не виждам нищо добро — отбеляза Търнър.
— Свободен пазар — сви рамене Ричър. — Някой е изхвърлил от бизнеса тази „Шеврон“ и мотела. Трябва само да открием кой е този някой.
Продължиха нататък. След няколко преки стигнаха до края на градчето. И почти веднага се натъкнаха на тройка действащи бизнеси, разположени върху евтина земя извън регулация. Първият от тях беше провинциално денонощно ресторантче. Отляво на шосето, с три пикапа на посипания с чакъл паркинг. Стотина метра по-нататък, отдясно, имаше модерен двуетажен мотел, зад който започваше полето. В далечината отвъд него светеха червените реклами на бензиностанция на „Ексон“.
Все добри неща. С изключение на полицейския участък, разположен между ресторанта и мотела.
Дълга и ниска сграда, облицована с цветни фасадни тухли, със сателитни чинии и високи антени на покрива. Пред нея бяха паркирани две патрулки, а два от прозорците й светеха. Диспечер и дежурен сержант, каза си Ричър. Които си карат нощното дежурство на топло.
— Дали вече са им докладвали за колата? — подхвърли Търнър.
— Или ще им докладват, преди да сме се събудили — добави Ричър, оглеждайки мотела.
— Най-малкото трябва да заредим.
— Ще го направим, разбира се — кимна той. — Тъкмо ще усетим обстановката.
И тъй, Търнър пое надолу по пътя, правейки всичко възможно да не бият на очи — разбира се, доколкото това бе възможно в яркочервено кабрио с шестстотин конски сили под капака. Бензиностанцията на „Ексон“ имаше четири колонки за гориво, разпределени на две островчета. Зад тях се намираше кабинката на касата, изработена от масивни, боядисани в бяло дъски. Приличаше на отделна малка къщичка, но това впечатление се разваляше от антените на покрива й.