Търнър спря пред една от колонките, а Ричър напрегна поглед към залепената върху нея инструкция, на която пишеше, че ако не вкара кредитна карта в процепа, трябва да предплати в брой.
— Колко галона? — попита той.
— Не знам колко събира резервоарът — отвърна Търнър.
— Предполагам, че е доста голям.
— Ами, да речем, петнайсет.
Според инструкцията това количество щеше да им струва петдесет и девет долара и осемдесет и пет цента. Ричър измъкна три двайсетачки от една от пачките на Били Боб и тръгна към кабинката. Зад бронираното стъкло седеше жена на около четирийсет години. В долната му част имаше ниша за поставяне на парите. От нея долиташе приятна кънтри мелодия. Едновременно се чуваше и пропукването на включена полицейска радиостанция.
Ричър плъзна парите в нишата и жената извърши някаква манипулация на пулта пред себе си. Вероятно за да включи колонката, която щеше да им пусне бензин за шейсет долара и нито капка повече. Кънтри песента свърши и започна следващата. Паузата между двете беше запълнена от тихото пропукване на радиостанцията. Ричър я погледна, окачи на лицето си изражението на загрижен пътник и попита:
— Нещо извънредно тази вечер?
— Засега всичко е спокойно — отвърна жената.
Ричър измести поглед към портативното радио.
— Не ви ли стига само кънтри музиката?
— Брат ми има фирма за пътна помощ. Номерът в тоя бизнес е да си пръв на местопроизшествието. Дава ми по десет долара за всеки инцидент, за който му съобщя.
— Но тази вечер няма инциденти, нали?
— Нито един.
— И никакво вълнение, а?
— Хубава кола карате — отбеляза жената.
— Защо го казвате?
— Защото винаги съм мечтала да имам корвет.
— Случайно да сте чули нещо за нас по радиостанцията?
— Заради превишена скорост?
— С такава кола е трудно да спазваш ограниченията.
— Значи имате късмет. Засега никой не е споменал нищо за червен корвет.
— Правилно го казахте: засега — усмихна й се съзаклятнически Ричър, а след това се обърна и тръгна към колата.
Търнър вече сипваше бензина. Беше пъхнала накрайника на маркуча в отвора на резервоара, обърната почти с гръб към него. Бедрото й опираше в колата, а другият й крак беше стъпил на бетонното островче. Беше изпънала гръб с ръце на тила, сякаш искаше да прогони главоболието си. Лицето й беше обърнато нагоре, към нощното небе. Ричър си представи тялото й, слабо и стройно, извито като S под широката риза.
Струваше си. Отвсякъде.
— Касиерката разполага с полицейска радиостанция — подхвърли той. — Засега сме чисти.
— Питал си я? Сега вече със сигурност ще ни запомни.
— Така или иначе ще ни запомни. Корветът бил любимата й кола.
— Да й дадем да направи едно кръгче и да видим какво още можем да измъкнем от нея.
— В такъв случай ще ни запомни завинаги.
— Може би онези смотаняци изобщо не са потърсили помощ. Не е изключено и техните пикапи да са крадени, така че да са си плюли на петите и да са изчезнали в гората.
— Като нищо — кимна Ричър. — Не виждам друга причина да чакат толкова дълго.
— Можем да скрием колата зад мотела. Там няма да се вижда от шосето. Според мен трябва да рискуваме, защото наистина се нуждаем от храна и сън.
Колонката изщрака. Резервоарът беше побрал малко под дванайсет галона бензин. Това означаваше, че или е по-малък, отколкото си мислеха, или стрелката на таблото не показваше точно.
— Е, сега вече е наясно, че и колата не е наша — каза Търнър. — Кой не знае колко бензин побира резервоарът му?
— Дали ще ни върне рестото?
— По-добре да й го оставим.
— Дванайсет долара?! Това е Западна Вирджиния. Ще изглежда твърде странно.
— Кажи й, че пътуваме на юг по това шосе и трябва да изминем адски много километри до сутринта. Така има надежда да разпространи погрешна информация, когато разбере за нас по радиостанцията.
Ричър си прибра рестото от дванайсет долара и петдесет и два цента и небрежно подхвърли, че трябва да стигнат до I-64 още преди разсъмване. Кънтрито продължаваше да се лее, а радиостанцията мълчеше. Жената надникна през прозорчето с малко тъжна усмивка. Сякаш знаеше, че скоро няма да види толкова хубав корвет.
Търнър спря да го качи пред кабинката и подкара обратно към града. Мотелът беше на около триста метра.