— Ще дойда с теб.
— Вършила ли си и друг път такива неща?
— Да — отвърна тя. — Но не много.
— Няма как всички да се бият едновременно, най-малкото защото ще си пречат. А ние ще им охладим ентусиазма, като тръшнем първите няколко, ама наистина яко. Номерът е да не губим много време с никого от тях. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Което ще рече с един удар, за да преминем на следващия. Лактите вършат по-добра работа от юмруците, а ритниците са по-добри и от двете.
— Ясно.
— Но първо ще поговоря с тях. Несъмнено и те си имат слаби места.
Отвориха вратата и излязоха на ярката слънчева светлина. Четирите пикапа се бяха скупчили пред бетонните стълби с муцуните напред точно според очакванията на Ричър. Осемте мъже се бяха облегнали на страничните врати, калниците или каросериите. Чакаха търпеливо, сякаш разполагаха с всичкото време на света, а и защото знаеха, че тези стълби са единственият изход от стаите на горния етаж. Ричър разпозна тримата, които срещнаха на планинския път. Дребният, средният и големият. Последните двама не бяха променени за разлика от дребния, който изглеждаше почти напълно възстановен от това, което го беше довело до катастрофата. Останалите петима бяха същата стока — груби небръснати типове, най-дребният от които беше жилав и слаб като клечка, а най-едрият — издут като буре от бира и хамбургери. Никой не носеше оръжие. Ричър успя да види всичките шестнайсет ръце, които не държаха нищо. Нито пистолети, нито ножове, нито гаечни ключове, нито вериги.
Аматьори.
Ричър хвана с две ръце железния парапет и спокойно огледа сцената. Имаше вид на диктатор от старите филми, който се готви да произнесе реч пред тълпата.
— Момчета, трябва да намерим начин да се приберете у дома, преди да сте пострадали — каза той. — Искате ли да работим заедно по това?
Веднъж случайно чу тази фраза, която някакъв костюмар използва, говорейки по джиесема си. _Искате ли да работим заедно по това?_ Вероятно беше специална техника, преподавана по време на скъпи семинари в позападналите бални зали на стари хотели. Вероятно защото естествено извикваше положителен отговор. Цивилизованите хора се чувстваха длъжни _да работят_ един с друг, особено когато им се предложеше. Никой не казваше _не, не искам_.
Но собственикът на пикапа с двойната кабина го каза.
— Не сме дошли да работим с тебе, момче. Ние сме тука, за да ти сритаме задника, а след това да си приберем колата и парите.
— Добре — отвърна Ричър. — Можем да поемем и по този път, след като искате. Но не виждам защо всички трябва да влезете в болница. Чували ли сте за „Галъп“?
— Кой?
— Това е институт за изследване на общественото мнение. Особено преди избори. Те казват „тоя кандидат ще получи петдесет и един процента, а другият — четирийсет и девет“.
— Чувал съм за тях.
— А знаеш ли как го правят? Не се обаждат на всички американски граждани, защото това би отнело много време. Вместо това звънят на малка група хора, която се нарича представителна извадка, и после обобщават резултата.
— Е, и?
— Това ще направим и ние. Ще действаме с представителна извадка. Един представител от нас срещу един представител от вас. А резултатът ще отговаря на това, което би се случило, ако участваме всички. Така го прави „Галъп“.
Тишина.
— Ако спечели вашият представител, ще получите корвета срещу най-скапания ви пикап плюс половината пари на Били Боб.
Тишина. Никакъв отговор.
— Но ако спечели нашият отбор, ще ви дадем корвета срещу най-хубавия пикап и ще задържим всички пари.
Мълчание.
— Това е най-доброто, което мога да ви предложа, момчета — разпери ръце Ричър. — Все пак живеем в Америка. На всички ни трябват колела и пари. Сигурен съм, че ме разбирате какво ви казвам.
Никакъв отговор.
— Моята приятелка тук също е готова да участва. Имате право на избор. С жена ли предпочитате да се биете?
— Това са глупости — изръмжа собственикът на пикапа с двойната кабина.
— В такъв случай оставам аз — сви рамене Ричър. — Ето ви и по-изгодни условия: увеличете си своя дял. Двама от вас срещу мен. Какво ще кажете?
Мълчание.
— Добре, в такъв случай предлагам да се бия с ръце на гърба.
— Какво?!
— Чу ме.
— С ръце на гърба?
— Точно така. Предлагам ви страхотни условия, момчета. И в двата случая си получавате корвета. Това е справедливо, нали?
— Ще застанеш срещу двама от нас с ръце на гърба?
— Дори и с чувал на главата, стига да разполагах с такъв.
— Добре, приемаме — отсече собственикът на двойната кабина.