Колата с хлътналите врати.
43
Колата с хлътналите врати заобиколи паркираната краун виктория със скърцане на гумите, намали ход и се насочи към входа на хотела. Бусът се възползва от освободеното пространство и бавно потегли, разминавайки се с колата на една педя разстояние. Ричър стана от мястото си и се наведе към отсрещния прозорец. Отборът беше в пълен състав. Двамата, които познаваше от първата си вечер в Рок Крийк, плюс резервите от втората, едната от които беше дебелакът с малките ушички.
— Зарежи ги — обади се зад гърба му Търнър.
— Трябва да ги отстраним веднъж и завинаги — промърмори Ричър.
— Не тук и не сега. Те не са ни приоритет.
— Едва ли ще имаме по-подходящ момент.
— В хотелското фоайе ли? Пред очите на федерален агент?
Ричър изви врат към четиримата, които вече слизаха от колата. Без да губят време, те огледаха тротоара в двете посоки и с бързи крачки се насочиха към фоайето. В индийска нишка. Имаха вид на хора, на които им предстои важна работа.
— Спокойно, майоре — обади се Търнър. — Ще го направим в друго време и на друго място. Сега отиваме в Ел Ей.
Бусът бавно набра скорост. Хотелът остана зад тях. Ричър продължи да гледа назад, докато имаше какво да види, а след това се върна на мястото си.
— Как федералните са стигнали до имената ни според теб? — попита той.
— Това е модерният свят — каза тя. — Вътрешната сигурност се поддържа чрез информация. Много неща са свързани в една система. Летищата със сигурност. Без съмнение и хотелите около тях. Не е особено трудно да се включи аларма, когато две конкретни имена се появят на едно и също място по едно и също време.
— А дали Бюрото би споделило подобна информация?
— Шегуваш ли се?
— Значи трябва отново да се върнем на онова, което си казахме за ръководителите на нашата операция. Те не са просто висши офицери, а _много_ висши офицери. Няма друг начин да влезеш в базата данни на МВС, при това независимо и в реално време. Ти как мислиш?
— Едва ли в реално време. ФБР все пак ги изпревари, нали?
— Защото имат оперативно бюро в Питсбърг. А нашите хора идват от по-далече, така че със сигурност са получили информацията преди ФБР, което означава, че разполагат със собствена система за предупреждение.
Бусът на хотела ги стовари пред терминала и те бързо се насочиха към информационните табла. Оказа се, че първите полети за Западното крайбрежие са два и излитат през една минута. Единият на Ю Ес Еъруейс за Лонг Бийч, а другият на Америкън Еърлайнс за Ориндж Каунти.
— Избирай — подхвърли Търнър.
— Лонг Бийч — отвърна без колебание Ричър. — От там ще наемем кола и ще поемем по магистрала седемстотин и десет, а след това по сто и едно. Клетвената декларация на майката е заверена в адвокатска кантора в Северен Холивуд. Предполагам, че самата тя живее там.
— А как ще я откриеш?
— Ще започна от паркинга на кантората. Това е единственото място, откъдето няма да я изгонят.
— Но въпросният паркинг несъмнено ще бъде под наблюдение. От хора на Военната полиция и от ФБР, да не говорим за нашите четирима неофициални приятели, които ще цъфнат там шест-седем часа след като открият, че ни няма в хотела.
— Значи трябва да бъдем много внимателни.
Гишето на Ю Ес Еъруейс току-що беше отворило. Усмихната петдесетгодишна жена използва около минута, за да включи компютрите и да подреди етикетите за багажа и останалите атрибути за своята работа. Търнър поиска две места за първия полет до Лонг Бийч. Пръстите на служителката затичаха по клавиатурата. Под странен наклон заради маникюра й. Миг по-късно тя обяви, че местата не са много, но две не представляват проблем. Търнър и Ричър й подадоха шофьорските си книжки и кредитните карти. Равнодушно и леко небрежно, сякаш току-що ги бяха измъкнали от цял куп документи. Жената ги подреди пред себе си така, все едно бяха двете места в салона — едното до прозореца, а другото до пътеката. След това започна да набира данните на компютъра си, местейки поглед от екрана към тях и обратно. После прекара кредитните карти през електронния четец и чука още известно време по клавиатурата, докато накрая една машина изплю бордните им карти и жената ги разпредели при документите им.
— Готово, госпожице Вега и господин Кихоу — каза тя. — Заповядайте.
Двамата благодариха и обърнаха гръб на гишето.
— Затова ме накара да си купя пуловер, нали? — подхвърли Ричър.
— Предстои ти да видиш дъщеря си — отвърна Търнър. — А първото впечатление винаги има значение.