— Шофирам с една ръка по Сто и едно — обяви в мембраната той. — Прочутият надпис е точно отдясно. Карам и говоря по телефона! Това е моето място!
— Имаш ли лист и нещо за писане? — попита Едмъндс, зарязала официалностите със забележителна лекота.
— Нямам.
— Тогава слушай внимателно. Питър Пол Лозано и Роналд Дейвид Балдачи са активни военнослужещи, командировани дългосрочно към един логистичен батальон със седалище Форт Браг, Северна Каролина. Прикрепени са към рота за внасяне и изнасяне на чувствителни материали във и от Афганистан — процес, който в момента е сведен единствено до изнасяне поради изтеглянето. Физическата им подготовка е оценена като много добра. Това е всичко, което научих, поне засега.
Ричър прекъсна връзката и предаде чутото на Търнър.
— Ето я същността на проблема — кимна тя. — Материали, които отдавна би трябвало да са у дома, изобщо не са стигнали при нас.
Ричър не каза нищо.
— Не си ли съгласен? — изгледа го тя.
— Просто се опитвам да си го представя — отвърна той. — Всички тези „чувствителни материали“, които излизат от бункери, от пещери или Бог знае откъде, за да бъдат изпратени във Форт Браг. Част от тях обаче се озовават в раздрънкани пикапи с фалшиви номера, които моментално потеглят към планините. Може би преди това са били пълни с пари, защото става въпрос за плащане в момента на доставката. И ти ли мислиш така?
— Горе-долу.
— Работата е ясна. Аквариум, пълен със стрес и несигурност. И риск от предателство. Там те са разбрали на кого могат да разчитат. Защото всичко е срещу тях, включително и пътищата. Но колко чувствителни са тези „материали“? Дали са подходящи за каросериите на стари и раздрънкани пикапи с фалшиви номера?
— Накъде биеш?
— Целият екшън е в Афганистан, но нашите момчета дремят във Форт Браг.
— Може би току-що са се прибрали от Афганистан.
— Не мисля — поклати глава Ричър. — Разбрах го в момента, в който зърнах първите двама. Отдалече личеше, че напоследък не са били в Близкия изток. Нямаха загар, липсваха бръчките около очите, а в самите им очи нямаше нито стрес, нито напрежение. Те са си домошари, но едновременно с това и титуляри в А-отбора. Защо оставяш титулярите си в Северна Каролина, когато мачът се играе в Афганистан?
— Обикновено те разполагат с титуляри за всички мачове — отбеляза Търнър.
— Но тук става въпрос само за един мач. Стоката напуска пещерите и се прехвърля директно в раздрънканите пикапи с фалшивите номера. И изобщо не потегля към Форт Браг или Северна Каролина.
— Възможно е и да бъркам. Може би я продават в Америка, а не в Афганистан. При този вариант със сигурност ще се нуждаят от титулярни играчи и във Форт Браг, където става разпределението.
— Не мисля, че случаят е такъв — поклати глава Ричър. — Защото, реално погледнато, тук могат да продават само дребни оръжия. Всичко по-голямо ще привлече вниманието ни. А за да изкарат от дребни оръжия парите, с които боравят, би трябвало да са наводнили пазара. Но пазарът съвсем не е наводнен. Ти щеше да разбереш, ако е така. Някой със сигурност щеше да се погрижи да стане известно, че се продават големи количества оръжия и други неща, които идват от армията. Така би постъпил всеки местен производител, който се е почувствал притиснат. И неговото послание почти сигурно щеше да стигне до твоето бюро. Нали това е основната грижа на Сто и десета част?
— Какво правят тогава?
— Нямам никаква представа.
Ричър помнеше наизуст по-важните неща от клетвената декларация на Кандис Дейтън — включително името и адреса на адвоката й. Търнър откри квартала на картата и закова левия си палец върху него. Десният й показалец се плъзна по пътя, по който пътуваха. Много скоро двете й ръце се събраха. Прекосиха скоростната магистрала „Вентура“ и тя заяви:
— Продължаваш направо до булевард „Виктори“. Там трябва да има табела за летище Бърбанк. Веднага след нея се спускаме на север. Предполагам, че тяхното внимание ще бъде насочено главно на юг, но ние ще се промъкнем зад гърба им.
„Виктори“ се оказа следващата отбивка. След това направиха десен завой към булевард „Ланкършим“ и поеха на югоизток, успоредно на магистралата, която току-що бяха напуснали.