— В какви количества?
— Никой не знае с точност.
— Не са събрали нужните доказателства?
— Направили са всичко възможно.
— А защо не са го гръмнали?
— Не забравяй, че разговаряш с военен юрист, Ричър. Нищо не е доказано, а ние все пак сме Съединените американски щати!
— Нека си представим, че не разговарям с военен юрист.
— В такъв случай бих отговорила, че нищо не е било доказано, а по онова време ние целувахме задниците на афганистанците с надеждата в обозримо бъдеще те да си изберат гражданско правителство, а ние да се махнем от там. В светлината на тази политика и при създалата се атмосфера отстраняването на местни хора, срещу които не е доказано нищо — дори от нашата прецизна военноюридическа система, — би било крайно непродуктивно. Сигурна съм, че при всички други обстоятелства те биха го застреляли, просто за всеки случай.
— Доста си умна за военен юрист — отбеляза Ричър.
После прекъсна връзката, тъй като от спрялото пред мотела такси слезе момиче, което се насочи към рецепцията. Или по-скоро прекрасна млада жена — руса, свежа и енергична. Освен това някак сериозна и твърдо решена цял живот да върши само добри неща. И накрая — тя наистина приличаше на начална учителка, излязла от колежа преди не повече от година.
49
Момичето подмина рецепцията и спря, сякаш не знаеше какво да прави. Разполагаше с име, но не и с номер на стаята. Търнър натисна бутона за сваляне на стъклото и подвикна:
— Ти ли си Емили?
Това го бяха репетирали предварително. Без съмнение е странно, когато се появиш на мотелски паркинг с очакване да видиш мъжа, който те е поръчал, и те посреща жена. Веднага възниква подозрението, че става въпрос за някаква ексцентрична тройка. Но посрещането от страна на мъжа щеше да изглежда още по-странно.
Това беше причината именно Търнър да зададе въпроса.
— Да, аз съм Емили — отвърна момичето.
— Ние сме клиентите ти — каза Търнър.
— Съжалявам, но не ми казаха предварително. За двойки тарифата е друга.
— Вероятно и друг път си чувала това, което ще ти кажа. А може и да не си. Искаме само да си поговорим. Ще получиш две хиляди долара за един час от времето ти. И тримата ще останем облечени.
Момичето се приближи, но не много. Изравни се със сваленото стъкло, приведе се да надникне вътре и попита:
— За какво изобщо става въпрос?
— За малка роля в една продукция — отвърна Ричър.
Останаха да разговарят отвън, за да не я плашат. Ричър и Търнър се бяха облегнали на колата, а Емили затваряше триъгълника на метър и двайсет от тях. Достатъчно разстояние, за да може да се обърне и да побегне. Но вместо да побегне, тя прекара картата на Лозано през четеца на айфона си, изчака появата на оторизационния код и каза:
— Не участвам в порно.
— Не е порно — каза Ричър.
— Тогава за каква роля говорим?
— Ти актриса ли си?
— Аз съм момиче на повикване.
— А била ли си актриса преди това?
— Останах си само с намеренията.
— Можеш ли да играеш роли?
— Мислех, че това ще правя и днес. Че ще играя ролята на наивна млада идеалистка, която, макар и неохотно, е готова на всичко, за да осигури допълнителни средства за училището си. Или да поиска назаем косачката на някой татко. Но в повечето случаи играя ролята на интервюирана за работа. Как да покажа, че наистина ще съм предана на компанията?
— С други думи, играеш роли.
— Непрекъснато. Включително и в момента.
— Ще искам от теб да влезеш под кожата на рецепционистката на една адвокатска кантора — каза Ричър, а след това обясни за какво точно става въпрос. Момичето не попита защо, нито пък прояви някакво любопитство. — Ако са две или повече, избери си някоя с майчински вид. Обикновено те са по-състрадателни. Особено към самотните майки, които се борят с живота. Ще й кажеш, че госпожица Дейтън е приятелка на леля ти и преди време ти е дала заем да си платиш таксата за колежа и по този начин те е измъкнала от дупката. А сега искаш да й се отплатиш. Освен това и просто да я видиш. Нещо такова. Сама ще си напишеш сценария. Имай предвид, че рецепционистката няма право да ти дава адреса. На практика това й е забранено. Тоест това ще бъде твоят шанс за „Оскар“.
— Кой ще пострада от тая работа?
— Никой. По-скоро обратното.
— За две хиляди долара? — вдигна вежди Емили. — За пръв път чувам подобно нещо.
— Ако тя е истинска, ще получи помощ. Ако не е, аз няма да пострадам. Това е положението.
— Не знам дали искам да го направя — колебливо промълви момичето.