Той затвори телефона вероятно, за да довърши разговора си, с човека, който шепнеше до него. Помислих си, че ще решат да вдигнат цената, и отново бях готов да се разправям. Вилата не се различаваше от незаетите къщички наоколо, но бе тъй разположена, обгърната от морето и планините, че това, което ми предлагаше, надминаваше и мечтите ми. Застанах на балкона и усмихнат се загледах към морето. Каква гледка, какво прекрасно място! Реших да разопаковам багажа си и да поплувам, а сетне да извадя статива и да направя подготвителна скица, за да мога да започна сериозната си работа на сутринта.
Чух гласове и видях, че младата прислужница е застанала насред градинската пътека, все още с парцал и кофа в ръка, и ме гледа втренчено. После, когато портиерът приближи с куфара и принадлежностите ми за рисуване, тя вероятно разбра, че ще се настаня в номер 62, защото го спря, взеха да говорят нещо, пак шепнешком. Очевидно бях предизвикал объркване, нарушил бях установения ред на хотела. Няколко минути по-късно те изкачиха заедно стъпалата на вилата — портиерът остави багажа ми, а прислужничката естествено се бе върнала, за да доизмие пода в банята. Нямах никакво желание да си развалям отношенията с тях и като се усмихнах весело, пъхнах им в ръцете по една монета.
— Прелестна гледка — заявих аз високо и посочих към морето. — Ще отида да поплувам. — И за да съм сигурен, че ще ме разберат, направих съответните движения с ръце, стил бруст, надявайки се да срещна отзивчивата гръцка усмивка, тъй като се знае, че обикновено хората в тази страна с радост откликват на всеки доброжелателен знак.
Портиерът избягна погледа ми и сдържано се поклони, но все пак прие бакшиша. А лицето на младата прислужничка ясно показваше, че е разстроена, и забравила за пода на банята, тя забързано тръгна след него. Чух ги, че си говорят нещо, докато се отдалечаваха по пътеката нагоре към хотела.
Реших, че това не ме засяга. Персоналът и управата трябваше да разрешават възникналите недоразумения помежду си. Получил бях, каквото искам и нищо повече не биваше да ме интересува. Извадих вещите си от куфара, подредих ги и създадох уют. После обух плувки. Слязох до скалата под балкона, стъпих на ръба и се престраших да потопя пръста си във водата. Бе изненадващо студена въпреки горещото слънце, което я огряваше цял ден. Трябваше да пренебрегна този факт, да докажа, че имам воля, пък макар и пред самия себе си. Гмурнах се и дъхът ми секна. Впрочем аз и инак съм предпазлив плувец, особено в непознати води, тъй че започнах да плувам в кръг като тюлен в басейна на зоологическата градина.
Това несъмнено ме освежи, но не биваше да прекалявам и когато след няколко минути се покатерих отново на скалите, видях, че портиерът и прислужницата през цялото време са ме наблюдавали от пътеката, скрити зад един цъфнал храст. Надявах се, че не съм се изложил. Учудих се все пак на какво дължа този особен интерес. Хората от другите, вили сигурно плуваха всеки ден. Това личеше и от проснатите по балконите бански костюми. Останах да се суша на балкона и се загледах в пъстроцветните отблясъци върху водата, които отразяваха лъчите на снишилото се на запад, зад вилата ми, слънце. Рибарските лодки се прибираха на малкото пристанище и моторите им приятно пърпореха.
Облякох се, като преди това за всеки случай си взех топла вана, защото първото плуване за сезона крие опасност от простуда, после нагласих статива и веднага се вглъбих в работата си. Дошъл бях тук тъкмо затова и всичко останало нямаше значение. Поработих няколко часа и когато светлината взе да избледнява, а цветът на морето стана още по-наситен и планините се обагриха в пурпурно синьо, с радост си помислих, че на другия ден ще мога да уловя вечерното сияние вече не с въглен, а с бои и картината ми ще започне да оживява.
Време беше да спра. Прибрах принадлежностите си и преди да се преоблека за вечеря и да затворя капаците — сигурно тук имаше комари и нямах никакво желание да ме нахапят, — видях как една моторна лодка с тихо бръмчене полека се приближава към намиращия се на изток и вдясно от мен кей. В нея имаше трима души — двама мъже и една жена. Реших, че са рибари ентусиасти. Единият от тях — местен човек — завърза лодката и скочи на кея, за да помогне на жената да слезе… После и тримата впериха очи в посока, към мен, а мъжът, който, преди това седеше на кърмата, вдигна бинокъла си, за да ме разгледа. Държа го така няколко минути — явно ме изучаваше подробно — и това ме озадачи, тъй като външният ми вид е съвсем незабележителен. Кой знае още колко щеше да продължи, но аз изведнъж се ядосах, влязох в спалнята и захлопнах капаците. А не мога ли да бъда и още по-груб, попитах се аз. После си спомних, че от вилите в западната част моята е първата, отворена за сезона. Реших, че може би на това се дължи и засиленият интерес, който бях предизвикал сред членовете на персонала, а сега ето и сред гостите. Значи скоро щяха да престанат да се интересуват от мен. Не бях нито естрадна звезда, нито милионер. А усилията ми в изобразителното изкуство, колкото и приятни да са, за мен, едва ли щяха да привлекат тълпа от поклонници.